Some debatable problems from the Great War in 1916.

 

АНОТАЦИЯ:

 В научно-изследователската студия, авторът си поставя за задача да покаже динамизма и видоизмененията на първоначалните замисли и планове през една от годините на Първата световна война – 1916 г. Това е годината, когато наред с огромния размах на операциите, започва да се провежда военноинформационната революция, която завършва с Февруарската буржоазнодемократична революция и с Октомврийската революция от 1917 г. в Русия и с Ваймарската република на територията на Германия. Авторът същото така обръща сериозно внимание на въпросите за основните театри на военните действия, за ускореното развитие на военната техника, технология и т.н., като едновременно с това използват преди всичко малкоизвестни източници.  В текста на научното изследване са внесени названията на географските и населените места, които са съществували  във времето от началото на ХХ век, поради факта, че много от тях са заличени по време на Втората световна война от действията на войските на Вермахта и неговите съюзници.

АННОТАЦИЯ:

 В научно-исследовательской студии, автор поставил себе за задачу показать динамизм и видоизменчивость первоначальных замыслов и планов военнополитических коалиций в одном из важнейших годах Первой мировой войны – 1916 г. Это год, когда наряду с огромным размахом операций, началась проводится военноинформационная революция, которая окончилась Февральской буржуазнодемократической революцией и Октябрьской революцией 1917 года в России и Веймарской республикой на территории Германии. Автор также обращает сериозное внимание вопросам об основных театров военных действий тех лет, на ускоренное развитие военной техники, технологий и т.д., и одновременно с этим используют в доказательство разных тезисов прежде всего малоизвестные источники. В тексте научного исследования, внесены и использованы названия старых географических названий, изза факта что многие из них унищожены во времени Второй мировой войны, но которые использовалась в  начале ХХ века. Впоследствие большая часть этих населенных мест были уничтожены в ходе военных действий во время Второй мировой войны войсками немецкого Вермахта и ихними союзниками.

 

ANNOTATION

In this scientific topic, the author shows the dinamics and modifications of the origins on the projects and the plans from the both Suprime commands during  one of the most important years of The Great War – 1916. This is the year,  when simultaneously with the biggest wing-span of  the military operations, begins military information revolution, which ended with Februar  burgeous-democratic revolution and Great October  of 1917 on the territory of Russia and Veimar republic on the territory of Germany. The author also very seriously  analized the  variouse questions from the development of the technics,  the technologies and etc.,  and  simultaneously utilizated little and unknown sources.  In the text of the research topic, is entering the оld geografic names of  cities and etc., which are existed in the times from the beginning of the XX century, but later these cities were destroied during the Second World War from german Vermacht and ther allies.

 

НЯКОИ ДИСКУСИОННИ ПРОБЛЕМИ ОТ ВОЙНАТА  ПРЕЗ 1916 ГОДИНА

 

Ст.н.с.II степен Николай Георгиев Котев, доктор по история

 

Историята на военния и икономическия механизъм на Първата световна война 1914-1918 г. буди десетилетия наред несъмнен интерес  в историците не само у нас, но и в чужбина.  Това е война, в която за пръв път в историята на човечеството, правителствата на 28 държави от почти всички континенти, хвърлиха един срещу друг (в рамките на коалициите) 74 милиона човека. (1)  Това бе война,  в която се променят много от принципите на военното изкуство (когато става дума за  появата на новата материална база),  война която по своето кръвопролитие няма аналог в предходните исторически събития, бойни действия и въоръжени конфликти на нашата планета. Тя продължава да се изучава от учените и военните специалисти повече от 90 г., преди всичко като се използват първичните източници, оставени ни от свидетелите и участниците на бойните действия, водени не само в Европа, но и на другите континенти, и все още има какво да се каже, да се намери и да се изследва. (2)  Наред с това се появиха и много нови изследвания (научноисторически, политически,  икономически и военнотеоретични), които успешно преодоляха онази планка, оставена ни от участниците в тези грандиозни събития от второто десетилетие на миналия ХХ век и спомогнаха реално и обективно да се оценят невидимите хитросплетения, които съществували в ръководните механизми на двете  противоборстващи коалиции. (3)  Целта на настоящата студия е да изследва само една от годините на тази световна война – по специално 1916 г.,  година, която може би е най-характерна, що се касае до въвеждането на нови методи, прийоми и принципи на водене на бойни действия и на използването на нова техника, на правдив анализ и преоценка на събитията от  предходните години,  както и да се покажат по-характерните моменти от нея, които все още са изпуснати от погледа на специалистите – такива например за характера и броя на театрите на военните действия, за видоизмененията на стратегиите в последния момент на разработените военнополитически операции, за броя на жертвите дадени в нея и т.н. Тази година (1916 г.) е определена съвсем точно и ясно в световната история най-вече от британския изследовател Джон Терейн, като германския гамбит в годината на убийствата. (4) За нас по-правилно е годината да бъде определена като 1916 г. – огледалото на кралския гамбит от 1914 г.* Поради своята специфичност, компактна взаимосвързаност и непрекъснатост на комуникациите и съобщителните връзки на държавите от Централните сили, за авторите на на научноизследователската студия, театрите на военните действия от гледна точка на Антантата би трябвало да се приемат само като два  – Западноевропейски, т.е. театърът на бойните действия на Централните сили срещу въоръжените сили на Франция, Великобритания, Белгия, Италия, Сърбия и Черна гора (след изтеглянето им на остров Корфу) и Руски ( т.е. театър на бойните действия на Централните сили срещу въоръжените сили на Русия и Румъния), които съответно имали две спомагателни направления – италианското спомагателно направление, създадено на десния фланг на Западноевропейския ТВД и, балканското спомагателно направление, създадено на левия фланг на Руския ТВД. Тук изрично трябва да подчертаем, че в научно-изследователската студия са използвани старите названия на населените места, взети от някои стари атласи и книги – такива като картните приложения към книгите на Николай Н.Головин “Из истории кампании 1914 года на Русском фронте” и др.

Към началото на 1916 г., създалата се военнополитическа обстановка на отделните театри на военните действия (ТВД) в Европа, Азия и Африка за една от противоборстващите коалиции – тази на Кайзерова Германия и съюзниците и по Централните сили – Австро-Унгария, България и Турция, не е така благоприятна, като през изминалата 1915 г.  Независимо от факта, че на Балканския полуостров са разгромени въоръжените сили на Сърбия и Черна гора, които са принудени да се изтеглят в епичен поход през албанските планини в направлението на остров Корфу, а един от основните бъдещи съюзници на Антантата – Гърция, след провала на Дарданелската операция, обявява неутралитет чрез своя монарх Константин, вместо да се притече на помощ по силата на сключения преди това гръцко-сръбски договор за взаимна помощ между Елефтериос Венизелос и Никола Пашич. (5) От друга страна, наложената от Антантата икономическа блокада върху стопанските доставки за държавите от Централните сили, дава своето отражение върху развитието на бойните действия не само на Европейския континент, но и на другите континенти – по-специално в Африка и Азия.  За държавите от Централните сили това се изразява в намаляването или окончателното спиране на доставката или подвоза на редица стратегически суровини за военната им промишленост, които били нужни за успешното продължаване на бойните действия. Допълнителен негативен елемент за икономиката и политиката на държавите от Централните сили  внася общо взето неуспешната германо-австроунгарска настъпателна кампания на Руския ТВД в края на 1915 г. и началото на 1916 г., което позволи на съюзниците на императорска Русия по Антантата (т.нар. “Сърдечен съюз”) – Франция, Великобритания и Белгия, да увеличат на Западноевропейския ТВД числеността на прехвърлените от доминионите на Британската империя и от френските и белгийски колонии, бойни съединения и обединения (дивизии, корпуси и армии), да ги разположат в западната част на Европейския континент, а така също да подменят, а на места – и обновят техническия си парк и налично тежко въоръжение. По такъв начин, към началото на 1916 г., на Западноевропейския ТВД се постига сравнително уравновесено положение, що се касае  човешките ресурси и материални средства, разположени на фронтовете в Белгия, Франция и Италия.

По отношение на обстановката в Европа в икономически план, може да се посочи фактът, че позициите и на двете противоборстващи коалиции са твърде различни.

Независимо, че Кайзерова Германия и съюзниците и по Централните сили заемат сравнително неудобно геополитическо положение в Европа по отношение на своите противници и, че са принудени да водят едновременно бойни действия на няколко ТВД, на различни континенти, създателите (т.нар. “кралете на оръдията и броните”) на германския икономически механизъм, опирайки се на вроденото трудолюбие и дисциплинираност на германските народи, успяват още от самото начало на войната на европейския континент (започнала през август 1914 г.), да преустроят и поставят на нови основи и позиции своята икономика, да се подготвят за снабдяването на своите въоръжени сили, да ги модернизират и,  във вътрешен план да насочат усилията на нацията към толкова важните за подобни моменти пестеливост на суровини, поощрение на технологическия напредък и икономии на стратегически материални ресурси. Тук е уместно да се подчертае, че германското военнополитическо ръководство разчитало на бърз изход на войната и не смятало, че войната ще се води дълги години, не бе създало дори първоначални запаси в случай на морска блокада. (6) За успешното функциониране на германската промишленост, извънредно много допринася т.нар. “Програма на фелдмаршал Хинденбург”, според която е постигната централизацията на управлението на дейността на стотици металургични, машиностроителни, химически и занимаващи се с друго производство заводи и предприятия (по-специално на тези, които преди започването на войната през август 1914 г., не са изпълнявали поръчки на имперското германско Военно министерство).(7) Следвайки “Програмата на фелдмаршал Хинденбург”, в Кайзерова Германия се създава специално военноикономическо ведомство, което има за своя цел централизирането усилията на имперското правителство по увеличаването на военната продукция и набавянето от неутралните държави в Първата световна война, на стратегически суровини. Тук, e уместно да се отбележи, че още в първите военни операции, германците предвидиха отсъствието в общостратегическите задачи на френския план “17” на такъв важния фактор, каквото е съвременното въоръжение и технология – т.е.,  масовата поява на картечници, използването на тежка артилерия, на бодлива тел (много от тези неща внимателните германски наблюдатели възприеха от опита на руско-японската война. (8) Тази слабост индиректно се признава и от един от  офицерите на френския Генерален щаб, когото когато още преди началото на войната го попитали за 105-мм тежка полева артилерия, отговорил “Слава богу, ние я нямаме! Силата на френската армия е в лекотата на нейната артилерия”. Нещо повече, френският Военен съвет презрително се отнасял към въпроса за използването на тежката полева артилерия във войната,  допускайки че тя ще забави бъдещото френско настъпление и в същото време  заедно с картечниците я признавали само като отбранително оръжие. (9)

Подетите от германското военнополитическо ръководство мерки за затягането на икономическия механизъм и възможността на германската нация в пикови моменти да се сплотява психологически около една идея, се отразяват благоприятно върху изпълнението на военните и стопански заявки, подавани от имперското Главно командване. По такъв начин, германското военнополитическо ръководство успява още през 1913 г. да модернизира своите въоръжени сили, като в същото време запазва приемствеността на идеите, заложени от първооснователя на германската военнополитическа стратегия – Карл Клаузевиц. По такъв начин, благодарение на така последователно провежданата десетилетия наред военна политика, Кайзерова Германия посреща началото на войната през август 1914 г. по брой на артилерийски оръдия и самолети в сравнение със своите съюзници и противници, както следва (10):

ДЪРЖАВА Артилерия (в бр.) самолети (в бр.)

Германия                                               5699                                      232

Австро-Унгария                                     3684                                        79

Централни сили (общо)                        9383                                      311

Франция                                                 4032                                      156

Русия                                                      6796                                      263

Великобритания                                      552                                      130

Сърбия                                                     466                                           –

Черна Гора                                              100                                           –

Белгия                                                      348                                           –

Антантата (общо) 12294                                      597

По други данни, в началото на войната през август 1914 г. по отношение на полева артилерия, на леки и тежки гаубици, Германия имала във въоръжените си сили общо 7542 артилерийски ствола (тук не са включени бройките на стволовете на леките и тежки минохвъргачки). (11)

Особено внимание, германското военнополитическо ръководство отделяло на въпросите за импорта на стратегически суровини и продоволствие, чиято липса поради наложената от Антантата икономическа блокада върху Кайзерова Германия и съюзниците и по Централните сили, се чувствувала осезателно. Тук, за подобряването на положението извънредно много допринася централизирането на действията на военнополитическото ръководство по отношение на извършваните импортни операции с неутралните във войната държави (САЩ, Италия, Швейцария и др.), от оторизираните органи на Кайзерова Германия, например такива, като създаденият през август 1914 г. от монополиста Валтер Ратенау и оглавяван от него Отдел за военни суровини на пруското военно министерство – Kriegsrohstoffarteilung (KRA), успял да подчини на себе си главните части от държавния и военен апарат. Подобен орган, имащ за цел да преодолее трудностите и увеличи производството на военна продукция в Германия е   създаденото също така през май 1916 г. Централно военно-продоволствено ведомство. (12)

За преминаването от маневрена към позиционна война е показателен следният, маловажен на пръв поглед факт – създаването на нов тип полеви укрепления, където бодливата тел имала голямо значение. Паралелно със затихването на темповете на операциите (характерни за  първите месеци на войната през 1914 г.) в германските въоръжени сили нарастват нуждите от получаването на огромни количества бодлива тел. Както съобщава руският изследовател Михаил Галактионов, ако през септември 1914 г. доставката на бодлива тел съставлявала 365 тона, то през октомври 1915 г. (точно преди началото на операциите през 1916 г.) доставките на бодлива тел за полевите укрепления на германските армии  са представени с огромната цифра  от 18750 тона. (13)

За разлика от икономическите планове на държавите от Централните сили, военнополитическото ръководство на държавите от Антантата имат неблагодарната задача да проведат редица мероприятия по създаването на икономическа блокада на опитите на противника да получават стратегически суровини и продоволствие от неутрални държави. Така например, в икономическите планове на ръководството на Великобритания още от септември 1915 г. влиза създаването на обособен “наблюдаващ” орган, с ранг на Комитет за търговия, трансформиран по-късно в така нареченото Министерство на блокадата. В отношението си с Русия е много характерно изказването на британския военен министър Лойд Джордж, който в специален меморандум до премиер-министъра лорд Херберт Хенри Аскуит от 26 септември 1916 година отбелязва, че руснаците, както и всички селски народи се отнасят с крайна подозрителност към народ, занимаващ се с търговия и финансови дела. Те винаги си въобразяват, че ние се стараем да извлечем печалба от отношенията с тях. Те несъмнено са си вбили в собствените глави, че ние се стремим да спечилим от тях. Трябва да се отстрани това подозрение. Въпросът не е в условията, а в атмосферата. Руснаците са обикновени и на мен ми се струва, че са добри мъже и, веднъж завоювайки доверието им, ние няма да се сблъскваме с трудности в деловите отношения с тях. (14) Унифицирането на позициите по въпроса за икономическата блокада  върху Централните сили, най-добре проличават в решенията на проведената в средата на 1916 г. във френската столица Париж, конференция на съюзническото командване от Антантата, по съветите на което се създава специален Съюзнически комитет за водене на икономическа война срещу държавите от Централните сили, в който със свои представители трябвало да участвуват правителствата на Великобритания, Франция, Русия, Сърбия, Черна Гора и Италия. Подобен комитет е създаден и във Великобритания, който първоначално не много успешно провежда своята дейност по осъществяването на икономическа блокада. За разлика от него, персоналът на създаденото със същите функции “Съюзническо бюро” във Военното министерство във Франция, успява да създаде система от специални мерки по централизирането на данните от икономическото наблюдение на промишленото и стопанско развитие на държавите от Централните сили, а след обединението на усилията и на другите сродни служби на военните министерства от държавите от Антантата – да изгради мощен механизъм, притежаващ система от мероприятия по затягането на контрола и налагането на икономическа блокада на опитите да се сдобият със суровини за неприятелската промишленост (т.е тази на държавите от Централните сили) и евентуално, на тези от неутралните държави, които не спазват разпорежданията на обединеното съюзническо командване на Антантата. В отношенията си със своя най-пострадал съюзник по Антантата – Сърбия, френското правителство прави редица стъпки за подпомагането на сръбското население и неговите въоръжени сили след презивения разгром в края на 1915 г. – такива като блокирането и предоставянето за тяхни нужди на 60 милиона златни франка (собственост на Сръбската кралска банка и намиращи се в Парижката национална банка), воденето на преговори и създаването на френско-сръбска индустриална камара, създаването на френска територия на “Сръбско дружество на ощетените от войната”, планирането на създаването на Обединена кредитна банка и др., – мерки, целящи да блокират усилията на държавите от Централните сили да се възползват от тежкото положение на този съюзник от Антантата. (15)  Голяма помощ на Сърбия и Черна гора в трудните за тях периоди, оказва и руското царско правителство. Според американския изследовател Дейвид Макензи, при относителното сравняване на предоставената помощ на Русия и Франция, може да се допусне, че “макар  спорадична и несигурна, руската помощ за Сърбия е била много по-продължителна, отколкото поддръжката на Франция за Италия”. И в двата случая, помощта на тези две велики сили от Антантата (Русия и Франция) за своите съюзници е всъщност много важно и необходимо условие за постигане на успеха в тази продължителна война. (16)

На сходни позиции по отношение на икономическите си планове за воденето на война се придържа и императорска Русия. Ако се сравнят позициите на Великобритания и Франция с тези на Русия в осъществяването на икономическата блокада срещу Германия, разликата се дължи преди всичко в установените многогодишни близки родствени връзки на монархическите домове и на двете си противостоящи си империи (Германия и Русия), като оттук идвала и  невъзможността да бъдат прекъснати близките контакти и на двата преплитащи се от десетилетия  икономически механизми. Въоръженото въздействие върху икономиката на германската и австро-унгарска икономика в годините на Първата световна война е интересувало извънредно много и Л.Шебушин – завеждащ икономическия отдел на руската мисия при Междусъюзническата мисия в Париж.. В едно свое служебно писмо до руския военен представител във Франция граф Игнатиев, той напомня за нуждата от създаването на специален отдел към руския Генерален щаб, който би се заел с въпросите на икономическата война срещу държавите от Централните сили. (17) От спешните икономически мерки,  военното ръководство на руската армия обръща специално внимание на въпроса  за превъоръжаването на своите видове и родове войски. И независимо от тежките уроци, което то извлича от руско-японската война, то отново е в много по-лоша позиция от тази на германската армия.  В сравнение с германските въоръжени сили, които имали 381 тежки артилерийски батареи, руската армия имала в състава си 60 батареи тежки артилерийски батареи; малката наситеност на предната фронтова линия и на отделните подразделения с картечници, принуждава след месеците на поражение през 1915 г., руският Генерален щаб да планира и увеличи производството им в руските предприятия от 165 броя месечно до 1200 броя през декември 1916. Отделно от това, от Франция, Великобритания и САЩ са закупени редица модели автоматическо оръжие, сред които и 32 хиляди картечници. (18) Русия като държава, също обръщала голямо внимание на развитието на своя флот и на построяването на нови бойни и транспортни кораби за него. Според приетата през 1912 г. 15-годишна програма за развитието на руския флот, предвиждало се към 1930 г., Руската империя да има в своя състав 27 линкора, 12 линейни крайцера, 24 леки крайцера, 108 ескадрени миноносеца и 36 подводни лодки, като по такъв начин, тя трябвало да стане водеща морска държава. Аналогични дългосрочни програми имало и за сухопътните войски и за развитието на новата военна техника. (19)

В продължителния период на войната, военноикономическите отношения между Германия и Русия бележат определен спад и се съсредоточават в руслото на размяната през територията на неутралните държави единствено на стратегически суровини (преди всичко на  руди и други полезни изкопаеми), които са тъй жизнено необходими за производството на определени видове въоръжения и материални средства за производството им. Няма никакво съмнение, че скъсването на икономическите връзки с Германия, се преживявало много тежко в предприятията на  руската икономика.  Особено показателни са следните цифри: ако в последната, предвоенна година руският експорт през европейските и южните пътища на Русия представлявал 1421 млн. рубли, като 95 % от тях били продоволствие, то към юли 1915 г., експортът на Русия за една година спаднал на цифрата от 190 млн. рубли. От друга страна импортът спаднал съответно от 1374 млн. рубли през 1913 г. до 404 млн. рубли, като за отбелязване е, че през 1913 г. 47,4% от целия руски импорт идвал от Германия.

Във взаимоотношенията си с Великите сили и от двете противостоящи си коалиции в Европа, икономическата политика и плановете на неутралните държави в Европа могат да бъдат разделени на два вида – държави като Конфедерация Швейцария, Кралство Нидерландия и др., които стриктно спазват независимия си тон във взаимоотношенията си с двете коалиции и такива, като скандинавските държави, които поради геостратегическото си положение успяват да извлекат определена изгода от “затварянето на очите си” пред нелегалната търговия, извършвана през територията и акваторията им. За сега за нас е невъзможно съвсем точно да определим, кой повече успява да спечели – първата или втората група държави. Изследвайки опита на Кралство Нидерландия, може да се посочи, че спазвайки наложеният от държавите от Антантата контрол за търговия с държавите от Централните сили, нидерландското военнополитическо и финансово ръководство на кралството създава още през 1915 г., специално експортно-импортно сдружение – така нареченото “Общество за нидерландска задгранична търговия”, което с умелата си дейност постепенно успява да извоюва огромен авторитет  пред съюзническото командване на Антантата. Благодарение на наложеният в своите редици стриктен неутралитет, дружеството успява да прекрати износът от територията на нидерландските колонии на пшеница, злакови и други зърнени култури за нуждите на Вилхемова Германия и съюзниците и по Централните сили, а от началото на 1916 г. – и на доставката на памук за нуждите на леката промишленост на последните. Положителна роля за просперитета на Конфедерация Швейцария и Кралство Нидерландия като неутрална държава им помага да запазят относително самостоятелно положение, като последната успява да увеличи в сравнение с 1914 г., близо 4,5 пъти своите златни и други резерви през 1918 г. А наложеният механизъм за контрол на доставките на продоволствие за нуждите на гражданите на Кралство Нидерландия, позволява на кралица Вилхемина и намиращите се в нейно подчинение нидерландски финансови учреждения да използват три пъти повече в обръщение парични знаци – холандски гулдени, на същата стойност (еквивалент), какъвто е имал холандския гулденът преди началото на войната през 1914 г.

Не така  гладки са взаимоотношенията на Великите сили и от двете противоборстващи коалиции със скандинавските държави. Фактът, че в сравнение с Кралство Нидерландия и Конфедерация Швейцария,  двете северни държави – Кралство Швеция и Кралство Норвегия се намират на разстояние от фланговете на Западноевропейския и Руския ТВД и, че са традиционни океански държави – превозвачи, им позволява да нарушават често пъти икономическата блокада, наложена от Антантата на държавите от Централните сили във водите на Атлантическия океан и Балтийско море, като използват за превоз своите териториални води и сухопътна територия. Отлична илюстрация за характера и възможностите на експортно-импортните операции на неутралните скандинавски държави по отношение на противоборстващите коалиции е следната таблица (20):

ДЪРЖАВА                    1914 г.                 1915 г.                      1916 г.

______________________________________________________________________

Към или от Великобритания        359 840 тона        275 473 тона          191916 тона

______________________________________________________________________

Към или от Германия и Австро-

Унгария                                          262 376 тона        561 234 тона          620 756 тона

______________________________________________________________________

При разработването на новите (за 1916 г.) планове на бойни операции, германското имперско командване имало в предвид положението, че е невъзможно да се води продължителна война с наличните средства и сили едновременно и на двата главни европейски ТВД – Западноевропейския и Руския. Изборът на т.нар. френско-белгийско (западноевропейско) направление за бъдещото настъпление, за главно през 1916 г., е преди всичко повлиян от неудобствата които предлага, както и от други специфични географски особености на Руския ТВД, отличаващ се слабо развита комуникационна система, което при нужда не би позволило своевременно да бъдат прегрупирани към фронтовете на територията на Белгия, Франция, Люксембург или Италия на съответните съединения или сухопътни обединения на Кайзерова Германия. Допълнително влияние за подобен избор на направлението на главния удар за 1916 г. оказва и безрезултатността на Германския Райх и Австро-Унгария да изменят положението на фронтовете на  Руския ТВД  през цялата 1915 г.

Изчакването на удара, който трябва да бъде нанесен на съответния ТВД от войските на държавите на Антантата през настъпващата 1916 г. и по специално на Западноевропейския ТВД, представлявало голяма опасност за държавите от Централните сили. Наложената от обединеното командване стратегия на превръщането на бойните действия на този ТВД в позиционни, позволява да се увеличи броят на изпращаните от британските доминиони и от френските и белгийски колонии, войски. Така например, ако броят на британските съединения, разположени на белгийска и френска територия през декември 1915 г. е 34, то през април 1916 г. те нарастват на 47, а към края на юни същата година, те са вече 54 дивизии (21).

Третата година на Първата световна война – 1916 г., се характеризира с яркото противопоставяне на двете противоборстващи групировки,  с изключителната ожесточеност на сраженията на всички театри на военните действия и с провеждането на редица операции, една от които е и отбраната на Вердюн, който била “ключът” към отбраната на войските на Антантата на френска територия и, от която се нуждаел кaйзеровото върховно командване. Тогавъшният началник на германския Имперски щаб, генералът от инфантерията Ерих фон Фалкенхайн добре знаел, че ако не се овладее тази френска крепост, е невъзможно да бъде продължено настъплението на германските войски към Париж, да се излезе в тила на войските на Антантата, удържащи фронта от към Белгия, да се прекъснат комуникациите им и така да се принудят да капитулират.  От друга страна, евентуалното излизане на германските съединения на рубежа на десния бряг на река Маас, би позволило на  германското Имперското командване да свие фронтовата линия и усили с освободените сили и средства оставащите първоешелонни съединения. С попадането в ръцете на германското Върховно командване на този възлов елемент от отбраната на войските на Антантата на Западноевропейския ТВД, каквато е крепостта Вердюн, щял да нанесен огромен морален удар по престижа на командването на войските на Антантата.

От германска страна, срещу войските отбраняващи френската крепост Вердюн, активните бойни действия е трябвало да започнат в първите месеци на 1916 г.

В същото време, пред съюзниците от Антантата предстояла за изпълнение голямата задача по синхронизирането на войсковото управление, а оттук и поставянето под общо командване на планирането, подготовката и провеждането на бойните действия. По замисъл на съюзническото командване това е трябвало да стане чрез подготовката на предварително разработени от генерал-щабните офицери планове за провеждането на настъпателни фронтови операции срещу въоръжените сили на Централните сили на съответните два европейски ТВД-та. Тази линия на поведение и предложението за този начин на действие е поставено още преди 1 януари 1916 г. – на проведената от 6-ти до 9-ти декември 1915 г. във френския град Шантили  (на река Уаза, близо до град Крейл)  конференция, с участието на представителите на Република Франция, Кралство Белгия, Кралство Италия, Кралство Великобритания,  Кралство Сърбия и императорска Русия. На конференцията се постига съгласие за крайната цел на войната – осъществяването на икономическия и военен разгром на държавите от Централните сили и, даването на първостепенно значение на общите настъпателни или отбранителни фронтови операции преди всичко на основните два ТВД-та на Европейския континент, които да не позволят прехвърлянето на противниковите резерви от един фронт на друг. (22) Но и тук не минава без противоречия, особено що се касае въпроса за направлението на решаващия удар, тъй като всяка една от държавите-съюзнички от Антантата, защитавала предимствата,  възможностите и особеностите на своя театър на военните действия (ТВД). Тук, на тази конференция за първи път генерал Жофр признава отговорността на съюзниците за разгрома на Сърбия и се разглеждат различни въпроси за евентуалното помощ на Русия и Франция за защитата на интересите на Сърбия и предоставянето на сектор от съюзническия фронт на сръбската армия. (23) На новата съюзническа конференция в град Шантили (на 14-ти февруари 1916 г.) е взето решението за сроковете за настъпление на армиите от Антантата срещу армиите на Централните Сили (1 юли 1916 г.) – като настъплението на британските и френските войски е трябвало да бъде предшествувано от настъпление на войските на генерал А.А.Брусилов на Руския ТВД към 15 юни 1916 г., с цел отвличане вниманието върху себе си. (24)

Как вървяло осъществяването на плановете на двете противоборстващи коалиции от държави?

Руската императорска армия, която поема основният удар по армиите на Централните Сили в Североизточна и Югоизточна Европа, независимо от дадените през 1915 г. огромни по своята численост човешки и материални загуби, и след изтощаването на възможностите си в дълбочината на своя ТВД, успява да се укрепи на рубежа гр.Рига, гр.Двинск, гр.Пинск, гр.Тарнопол (дн. гр.Тернопол), гр.Черновици (дн.гр.Черновци). Тук, заради изтощителните и големи по своя размах бойни действия, германските войски и тези на съюзничката му по коалиция – Австро-Унгария, не са в състояние да продължат по-нататъшното си настъпление към Санкт Петербург и Москва. Поради тази причина, военнополитическото ръководство на Централните сили решава да обърне своя поглед към Западноевропейския ТВД, където германското имперско командване се заема с планирането и подготовката на настъпателна операция на най-отговорния му сектор – Вердюнския.

Вердюнския укрепен район (УР) на френско-британската  отбрана срещу Централните сили е бил с дължина от 112 км и се явявал възловият пункт от цялата отбранителна система на Франция, изградена на този ТВД. (25) Укрепеният пункт е изграден по проект на известния архитект и военен инженер Вобан на базата на 25 дълговременни фортификационни съоръжения (някои от тях с по няколко етажи в дълбочина), съчетани на места с междинни укрепления. Общо в отбранителната система на Вердюнския укрепен район  са изградени два фортови пояса. Първият е бил на разстояние от 2,5 до 6,5 км от ядрото на крепостта и е изграден от фортовете Белвил, Сен-Мишел, Сувил, Таван, Белрюп, Регре, де-ла-Шом, построени от 1874 г. до 1880 г. (26) Най-важен за отбраната на самата крепост Вердюн е външния фортови пояс, намиращ се от ядрото на крепостта на разстояние от 5 до 8 км. Той се състоял от построените около 1880 г. и бетонираните в периода от 1888 до 1897 г. фортове Дюмон, Во, Муленвил, Розелие, Годенвил, Дюни, Ландрекул, Сартел, Буа Бур-рю, Мар, поста Бел Епин и укреплението Шарни. В периода от 1910 г. до 1914 г. е построен на северния фронт на крепостта Вердюн и фортът Вашеровил. (27) Общо в отбраната на този отговорен сектор са предислоцирани от дълбочина, осем пехотни дивизии от състава на 2-ра френска армия, намираща се под командването на генерал Ер (Herr), които заемат отбранителната полоса както следва – на източния участък от УР-а се разполагат 2-ри и 30-ти армейски корпуси (АК) – общо шест пехотни дивизии с 338 оръдия с различни системи, а на западния участък на Вердюнския УР – 7-ми АК (две пехотни дивизии с 294 оръдия) (28). Южно от крепостта Вердюн се разполагат три пехотни дивизии, които също се дават в подчинение на началника на УР-а – генерал Ер. Допълнително, при нужда и в интерес на френската отбрана на този сектор (отбраната на крепост в състава на общоармейски фронт) е могло да бъдат използвани и резервите на френското Върховно командване – 1-ви, 3-ти и 20-ти френски АК, разположени в района на с.Бар де Люк и с.Сен мен. (29)

За овладяването на Вердюнския УР, германският командващ фронта, генерал-лейтенант кронпринц Вилхелм, подготвя от състава на 5-а Германска армия ударна групировка, състояща се от 7-ми резервен корпус (РК), 18-и армейски корпус  (АК), 3-и АК, 5-и РК и 15-и АК – общо 17 дивизии. Германската групировка имала в състава си приблизително 1 милион военнослужещи (30). От групировката, в първи ешелон на настъплението се разполагат 7-и РК, 18-и АК и 3-и АК, а 15-и РК имал за задача да скове действията на противника на левия фланг на армията, а 5-и РК се развръща на рубежа между направленията на германския главен и спомагателен удар.(31) На определения от германското имперско командване за пробив 13-км участък от белгийско-френско-германския фронт, който се отбранявал от две френски дивизии, командващият 5-та Германска армия генерал-лейтенант кронпринц Вилхелм съсредоточава за атака шест  дивизии (и три дивизии в резерва), като в бойните редове на германците се разполагат 1762 оръдия, 542 от които са  тежки. (32) По такъв начин, на направлението на главния удар е постигнато от германска страна превъзходство в хора близо 3 пъти, а по отношение на артилерия се постига покритие от 1 тежко оръдие на 21 линейни метра и от 1 леко оръдие на 10,5 линейни метра. (33)

Първоначално за ден на германската атака е определен 12-ти февруари 1916 г. Независимо от факта, че френският началник на ГЩ маршал Жозеф Жак Сезер Жофр допуска, че направлението на удара на германското командване ще бъде в направление на областта Шампан, френското върховно командване решава да съсредоточи на източния участък на Вердюнската отбрана съответно три дивизии от състава на 2-ри АК, а в направлението на главния удар – 3 дивизии от състава на 30-и АК и, западно от р.Маас – две дивизии от състава на 7-и АК. При това, срещу острието на германския клин, който е от три АК, са разположени само две френски дивизии. Непосредствено в дълбочина на френската отбрана е разположен като резерв само 20-и и 1-и АК от състава на 3-а френска армия.

След 9-часова артилерийска подготовка, при която са нанесени удари с всички налични артилерийски средства по френската полоса за отбрана, германските войски атакуват на фронт с дължина от четиридесет км. За няколко дена ожесточени и упорити боеве, първоешелонните дивизии на германските корпуси успяват да се вклинят във френската отбрана, да принудят французите да отстъпят от рубежа – село Кот-дьо-Талу, височината Морт-ом и да овладеят форта Дюмон. На 25-ти февруари 1916 г., те успяват да овладеят, определяният от генерал Анри Филип Петен като  крайъгълния камък на Вердюнската защита – форта Дюмон, който бил отбраняван от 3 оръдейни разчета и 56 картечари, като постигат крупен оперативен успех. (34) По такъв начин се излиза пред четвъртата позиция на френската защита. Но като цяло, дълбочината на германското вклиняване във френската отбранителна полоса не надвишавало повече от 6 км, което попречило на настъпващите дивизии да овладеят Вердюнския УР от първия път. По този начин, изпълнението на германския оперативен план, изграден на принципите на ускорената атака и нанасянето на внезапен удар, пропада. За неуспеха на изпълнението на плана голяма роля изиграва и навременното въвеждане на оперативни резерви от дълбочината на отбраната на френската армия, към застрашения район. Намиращият се първоначално под командването на генерал Анри Филип Петен (а от 1-ви май 1916 г. заместен от генерал Робер Жорж Нивел) 2-а френска армия, е прехвърлена към мястото на пробива на германците, като заедно с това успява да организира и снабдяването на отбраняващите се части по така нареченият “Свещен път” (шосето Вердюн – Бар-льо Дюк).  Едновременно с това, на мястото на 10-та френска армия в района на гр.Арас е прехвърлена една английска армия, което дава на френското командване възможността да използва на други застрашени направления, още четири корпуса.(35)

На 6-ти март 1916 г. е направен втори опит за пробив на френските позиции – този път в района на западния бряг на р.Маас. То се подготвя от командването на 6-ти германски резервен корпус. Целта на германското настъпление е била овладяването на господстващите в района височини “304” и “Морт-ом” (“Мъртъв човек”), от чиито склонове френската полева артилерия успешно прострелвала фланга на германските бойни редове, които са разположени на десния бряг на река Маас. (36) Тук, между 8-и и 11-и март 1916 г., личният състав на германските съединения преминават в настъпление срещу френския отбранителен участък на фронта в района на селищата Гардомон – Во. Бойните действия имат ожесточен характер и са с различен успех и за двете страни.  Фалкенхайн отдава заповед за спирането на германските атаки срещу Вердюн чак на 11-и юли, във връзка с развитието на офанзивата на река Сома. (37)

Резултатът за германския Райх от тези, продължили близо 70 дни кръвопролитни боеве е плачевен – германските войски успяват да се вклинят в дълбочина на френската отбрана само на 7км-10 км. През май-юни с.г., войските на Кайзерова Германия отново се опитват да овладеят Вердюнския укрепен район, като се вклиняват на отделни места във френската полоса за отбрана. Общо загубите към средата на юни 1916 г. и от страна на двете противостоящи си групировки от армии, достигат близо половин милион души, а към края на годината, на този участък , Германия дава като жертви около 600 хиляди души, а Франция – 358 хиляди души. (38) По други данни, само в операцията по овладяването на Вердюнския укрепен район германците за 6 месеца бойни действия дават 336831 човека като убити, ранени и безследно изчезнали, докато загубите на французите възлизат общо на 362000 души. (39)

Осъщественият в същото време на десния фланг от Руския ТВД  пробив със силите и средствата на войските на Югозападния фронт (с командващ – генерал Алексей А.Брусилов), и от  руския Западен фронт чрез провеждането на т.нар. Нарочската операция, принуждават Германското Върховно командване да изостави временно намерението си да овладее Вердюнския УР и да насочи усилията си по овладяването на настъпилата крайно тежка ситуация на изток –  т.е. на Руския ТВД. (40)

Възползвайки се от загубата на стратегическата инициатива от страна на Кайзерова Германия и съюзниците и по Централните сили, френското главно командване решава да подготви и осъществи към септември 1916 г. собствена настъпателна операция, като по този начин възстанови загубените си оборудвани опозиции и се закрепи на напуснатия първоначален рубеж в района на крепостта Вердюн. Проведените успешни удари  от съединенията на 2-ра френска армия по германските позиции в района на Вердюнския УР, позволяват отново да бъде фортът Дюмон и селищата Во и Дампле. В средата на декември 1916 г., след непрекъсната четиридневна артилерийска подготовка, френските дивизии преминават в настъпление и към 18-и декември 1916 г., излизат на рубежа Безонво-Шамбре. С това, активните настъпателни действия на този ТВД спират, което позволява да се премине към позиционна борба, продължаваща до есента на 1917 г.

Сражението влиза в историята под названието “Вердюнската месомелачка”.(41)

От 24 юли до 18 ноември 1916 г., голяма настъпателна операция в района на река Сома провеждат и съглашенските сили във Франция. За подготвянето и осъществяването на пробива на германските позиции, с последващото излизане на оперативен простор е решено да бъдат използвани силите и средствата на 26 дивизии на 1-ва Британска армия, с командващ генерал Дъглас и 14-те пехотни дивизии (с резерв от 4 пехотни и 4 кавалерийски дивизии) на 6-та френска армия, с командващ генерал Файол. В случай на успех, се предвиждало от съглашенското командване да бъде въведен в пробива и току-що формираната и съсредоточена южно от р.Сома, 10-та френска армия (42). Общо, срещу тях са разположени само 11 дивизии от състава на 2-ра германска армия.

Британско-френско-белгийските войски започват настъплението си на 24 юни 1916 г. едновременно на фронт с дължина от 40 км, след седемдневна артилерийска обработка по предния край на противника и след извоюването на надмощие във въздуха (43). Обаче настъплението не се развива така, както е предвидено в подготвения предварително оперативен план. Тук преди всичко изпъква липсата на опит за взаимодействие между командванията на френските и британските съединения при пробива  на укрепените полоси, както и на някои други недостатъци в организацията на управлението на боя, допуснати в планирането от командването на 6-а френска армия и от 1-ва британска армия. Към 10 юли 1916 г., френските войски бързо се придвижват на рубежа Биаш (включително), Барльо (изключено), Естре (включително), Фукокур, а британските войски достигат рубежа на с.Овилер, гората Мамец, гората Трон, фермата Монако (44). Войските от 1-ва британска армия на генерал Дъглас развиват по-нататък своя успех, като успяват да излязат на рубежа Пети΄ Базентен, Гран Базентен и Логенвал, с цел съединяването с предните части на 6-та френска армия. (45) В същото време, възползвайки се от неразбирателството в командването на съглашенските войски, германското имперско командване успява да прехвърли 25 свежи германски дивизии в района на британско-френското вклиняване и, да спре настъплението на войските на Антантата на Западноевропейския ТВД, постоянно контраатакувайки го и използвайки внезапни артилерийски нальоти. По такъв начин, германското командване възстановява положението на фронта, където бойните действия продължават почти до септември 1916 г., след което преминават в позиционна война. (46)

Какви изводи могат да бъдат направени за този важна за Първата световна война година? Според германският изследовател В.Балк, ако за причина за неуспеха на есенните боеве на германската армия в района на Вердюнския укрепен район може да бъде посочен недостатъчният и несвоевременен подвоз на бойни припаси и материали за френските сухопътни съединения, то в боевете за района на река Сома, във връзка с нарастналата роля на тактическата авиация, е било нужно вече такова огромно количество боеприпаси, което според обикновената човешка представа е трябвало да унищожи тотално съпротивата на германците. Според автора, в случая възникнал паралелен двубой по отношение на изготвянето, подвоза и използването на боеприпаси и други материални средства, т.нар. “материален бой”, който е могъл да бъде осъществен единствено при пълната концентрация на напрежението на всички отрасли на снабдяващите и двете противостоящи си коалиции промишлености. (47) Независимо от това, дори и при така създалите се неблагоприятни обстоятелства за германския военнослужещ, той успява да изпълни своя дълг, като спира продължаването на очертаващата се катастрофа на този ТВД. (48)  Но все пак германският стратегически план за извеждането на Франция от 1916 г. от войната  се проваля. (49)

Тук е уместно да се посочи, че в тази върхова година на Първата световна война и епична борба израства онова поколение германски, френски и руски военнослужещи, за които близо 90 години по-късно ще бъдат издавани редица книги. Така например, от фелдмаршалите, служили при  Адолф Хитлер и от останалите генерали от военния елит на Третия райх, най-малкото 18 висши военни са служили като офицери в различни части на Западноевропейския ТВД с неговото италианско спомагателно направление, като от тях непосредствено в боевете при Вердюн вземат участие бъдещите фелдмаршали Ерих фон Манщейн, Георг фон Кюхлер, Гюнтер фон Клюге, Фердинанд Шернер, генералът на танковите войски Хасо фон Мантойфел и др. (50)

Подобно е състоянието на бойните действия и през есента на с.г. , когато след съответното прегрупиране на войските на Антантата и след подвеждането на свежи сили от дълбочина на отбраната, френско-британските войски се опитват в района на р.Сома отново да се вклинят в германската отбрана и да излязат на оперативен простор в тила на противника, със силите и средствата на четири съглашенски армии. Общо в тази грандиозна по своя размах настъпателна операция на върховното командване на Антантата, участвуват 86 британски и френски дивизии, съответно срещу отбраняващите се 67 германски дивизии. В тактически смисъл,  използването за първи в историята на военното изкуство на 18 британски танка, като тежки бронирани средства за пробив на германската пехотна фронтова линия на 15 септември 1916 г., не дава що годе значими резултати от един тактическия пробив на германската отбрана на дълбочина 4-5 км. (51) Този пробив,  според замисъла на британското командване е трябвало да бъде превърнат в оперативен, с последващото извеждане на силите и средствата на съглашенските войски в тила на противника. Но в стратегически смисъл, това ново средство за атака имало голям ефект. Това се признава по-късно и германския генерал-полковник на танковите войски Хайнц Гудериан, който заявява, че “никакво съсредоточаване на военни средства, достигнало грамадни размери, не е било в състояние да помръдне фронтовете от място, докато през ноември 1916 г. на страната на противника не се появили “танкове” и не пренесоха благодарение на своята броня, тракове и въоръжение, състоящо се от оръдия и картечници, по-рано незащитените войници през заградителния огън и телените заграждения, през рововете и ямите, живи и боеспособни на предния край на отбраната на германците; настъпление отново било възстановено в своите права”(52).

По време на бойните действия в района на река Сома, и от двете противоборстващи коалиции са дадени огромни жертви, като техния брой достига до 1 300 000 души убити, ранени и безследно изчезнали военнослужещи (53). По данни на британския Генерален щаб, собствените загуби достигат 460 хиляди души (по-късно тези загуби са намалени на 415 хиляди души), а французите дават като жертви не по-малко от 195 000 човека.  (54) Ужасите на тази бойни действия на Западноевропейския ТВД най-добре, правдиво и с голямо майсторство на словото, са описани от самия участник в бойните действия, световноизвестния френски писател Анри Барбюс в написания на фронта от него  роман “Огън” и получил със задна дата (т.е. за 1914 г.)  престижната френска премия Гонкур. (55)

На Балканския полуостров, френският командващ генерал Жофр сравнява битките при Марна от септември 1914 г. и (по-късно тази при Сома от юли-ноември 1916 г.) по своята класика на изпълнение с битките на сръбската армия срещу австро-унгарската армия и на река  Колубар (3-13 декември 1914 година), които също “заслужават да бъдат изучавани във френските военни академии и от военните историци, поради факта че сръбските войски в срещно сражение успяват да разбият напълно австро-унгарските войски, които загубват близо половината от своя състав. По време на тези кръвопролитни сражения сръбските войски напълно освобождават своята територия и на балканското направление настъпва временно затишие. (56) Тук е уместно да се напомни, че тези битки на сръбската армия се водели от армия, която не била готова за война и била изтощена от двете предишни Балкански войни от периода на  1912-1913 г. В същото състояние се намирали и въоръжените сили на нейния стратегически съюзник – Руската империя, след войната с Япония през 1904-1905 г. (57)  Нещо повече, към началото на Първата световна война през 1914 г., т.е. непосредствено преди убийството на ръководителя на Френската социалистическа партия Жан Жорес** и преди  атентата срещу Франц Фердинанд и неговата съпруга София Хотек (херцогиня Хохенберг),  т.е. убийства, които поставиха началото на Първата световна война през август 1914 г., – все още била в ход “Голямата програма” за реорганизирането на руската армия,  разработена от руския Генерален щаб и която трябвало да завърши само през 1917-1918 г., докато стратегическият съюзник на Австро-Унгарската империя – Германия “… осъществи модернизирането на своите войски още към края на 1913 г., и била напротив, заинтересувана в най-бързото започване на военните действия”, независимо от факта че  германския Флот на откритото море,  който бил умален модел на британския Гранд Флиит, очаквал стълкновения и бойни действия не по-рано от  1920 г. (58)

Особено място в плановете на Великите сили от Антантата и Централните сили се отделя на възможността да бъдат използвани въоръжените сили и останалия потенциал на Кралство Италия. В геополитически план, Кралство Италия е онзи елемент от отбраната, който отварял за Централните сили достъпът към Средиземно море, а оттук – позволявал в случай на евентуалния разгром на  въоръжените сили на Кралство Италия с последващата му капитулация,  непосредствено да се въздействува върху морското движение през Суецкия канал и през Гибралтарския пролив. Бойните действия на Италианското направление постоянно и непосредствено влияят върху развитието на бойните действия, както на Западноевропейския, така и върху Африканския ТВД и, на балканското направление на Руския ТВД. От друга страна, Кралство Италия целяло след встъпването си във войната срещу Австро-Унгария през 1915 г. да си възвърне преди всичко  адриатическото пристанище Триест, както и да постави под контрол по-голямата част от територията на Албания. Само в периода до януари 1917 г. са проведени на фронта при река Изонцо единадесет кръвопролитни сражения, място където са съсредоточени десетки дивизии и стотици артилерийски оръдия. (59) Така например, по молба на главнокомандващия френските войски на Западноевропейския ТВД, маршал Жозеф Жак Сезер Жофр, с цел да бъде облегчено оперативното положение на съглашенските войски на Вердюнския сектор, италианското Върховно командване решава да проведе през март 1916 г., в района на река Изонцо нова (пета от началото на войната) настъпателна армейска операция. Обаче, първите опити на отделни части от италианската кралска армия да се вклинят в австро-унгарската отбрана в района на италиански Тирол завършват с неуспех, поради което, командващият италианските въоръжени сили генерал Кадорна решава да подготви нов план за разгром на австро-унгарските съединения при река Изонцо, което би му позволило да излезе на оперативен простор към балканското направление на Руския ТВД.

Изпреварвайки по време замисълът му, австро-унгарските войски, намиращи се под командването на австрийския генерал-фелдмаршал Конрад фон Хетцендорф, сведени в 15 дивизии, започват настъпление в региона на Северна Италия (областите на градовете Тренто, Трентино, Алто, Адидже и др.), т.е. в италианската част на Тирол, с цел да се вклинят в отбраната на италианците, изградена на оборудвани позиции между р.Адидже и р.Брента, в направлението на гр.Падуа. Австро-унгарският план за настъпление, предвиждал извършването на пробив в италианската отбрана по направлението на река По (в посока на Венецианския залив), излизането на австро-унгарските императорски войски в тил на 1-ва италианска армия на генерал Брусати, разположена в района на р.Изонцо и, прекъсването на съобщителните и пътните връзки със Средна Италия. На 15 май 1916 г., след австро-унгарския пробив на италианската отбрана в района на Доломитовите Алпи, на фронт с обща дължина от 60 км, войските на генерал-фелдмаршал Конрад фон Хетцендорф се предвижват напред към Централна Италия, като на 25 май 1916 г. овладяват от движение градовете Азяго и Арсиеро. По този начин, бойните действия на австро-унгарските императорски войски подготвят реално обкръжаването на италианските армейски съединения в района на гр.Изонцо, което би позволило на командването на австро-унгарските войски да постави под свой контрол Венецианската низина. В хода на бойните действия, въоръжените сили на Кралство Италия дават като военнопленници около 45 000 човека и изгубват около 300 артилерийски оръдия с различен калибър; италианските въоръжени сили загубват в бойните действия до 10-и юни 1916 г. 150 000 човека, а австро-унгарското командване – 80 000 човека. (60)

Започналото по същото време настъпление на армиите от руския Югозападен фронт, командван от генерал Алексей А.Брусилов, на Руския ТВД направи възможно да се спре  очерталата се за Италия военна катастрофа на нейния сектор от Западноевропейския ТВД, като осигури на италианските кралски войски удържането на позициите и спирането на  отстъплението към Централна Италия и позволи да се подготви същевременно с това рубеж, който би им позволил  в бъдещето да контраатакуват противника си. За облегчаване на тежката участ на италианските съединения, допринася и спешното изтегляне на част от австро-унгарските императорски войски, намиращи се под командването на генерал-фелдмаршал Конрад фон Хетцендорф в обратна посока, нещо което спира  настъплението му през Доломитовите Алпи и през територията на Северна Италия.

С попълването на личния състав на съединенията на италианските армии с необходимите човешки ресурси, въоръжение и екипировка, италианският главнокомандващ генерал Кадорна подготвя и осъществява своето шесто по ред настъпление в района на бойните действия при р.Изонцо. Съсредоточавайки на главното направление на удара на италианските войски (на фронт с общо дължина от 40 км) италианската армейска групировка, подкрепяна от огъня на 1300 полева и 450 планински и окопни оръдия  (т.е. постигайки плътност около 44 оръдия на километър фронтова линия), генерал Кадорна отдава заповед за настъпление на своите войски, като в хода на последващите кръвопролитни сражения успява да заеме като предмостие на левия бряг на река Изонцо, град Горица (днес град Гориця), както и съседната и господстваща в района на града, височина. В продължение на четиридневни ожесточени боеве, продължили до 8 август 1916 г., италианската армия дава като загуби около 70 000 хиляди убити войници и офицери, а австро-унгарските императорски съединения – 80 000 убити войници и офицери. (61)

Ожесточеният размах на бойните действия на съглашенските войски на Западноевропейския театър на военните действия и настъплението на войските намиращи се под командването на генерал Алексей А.Брусилов на Руския ТВД, позволяват на военнополитическото ръководство на Кралство Италия да се намеси по-активно във войната срещу Централните сили, като на 28 август 1916 г. лекомислено обявява война и на Кайзерова Германия. Именно от този период и на този ТВД започва нататък израстването в професионално отношение на бъдещия германски генерал-фелдмаршал Ервин фон Ромел, победител в много сражения срещу англо-индийските и американски войски на Африканския ТВД през 1941-1943 г. и известен сред редовия състав на своя Африкански корпус и сред личния състав на противника като “пустинната лисица” (феньок). (62)

В периода след този акт, италианските кралски въоръжени сили подготвят и осъществяват три нови (и пак неуспешни) настъпателни операциии в района на река Изонцо. Това са така наречените в историята на военното изкуство седма (от 15 до 17 септември 1916 г.), осма (от 9 до 12 октомври 1916 г.) и девета (от 31 октомври до 4 ноември 1914 г.) настъпателни армейски операции, които не постигат що годе известен оперативен успех, освен придвижването в тактически план на италианските кралски войски в дълбочина на противниковата отбрана на 2-4 км.(63)

Поради своите специфични географски особености, Руският ТВД е също арена на ожесточени бойни действия през 1916 г. Тук е уместно да се напомни, че в Ставката на руските въоръжени сили все още витаел споменът за “синдрома за Ватерлоо” – т.е. за последователния разгром на руските армии (на 2-ра армия с командващ генерал Александър Самсонов и на 1-ва армия, с командващ генерал Павел Рененкампф) по време на Източно-Пруската операция, продължила от  4(17) август до 1(14) септември 1914 г., когато в района на Мазурските езера  и при Таненберг, дават живота си, заради бездарното командване, четвърт милиона руски военнослужещи. (64)

Още от началото на февруари 1916 г., когато се подготвяло настъплението на германските войски в района на Вердюнския укрепен район (УР) във Франция, главнокомандващият френските войски на Западноевропейския ТВД, маршал Жозеф Жак Сезер Жофр се обръща за помощ към руската Ставка на върховния главнокомандващ. Ставката решава да се откликне на призива му и да подготви и осъществи т.нар. “ограничено” настъпление на руските войски в района на езерото Нароч (днес се намира на територията на република Беларус), като прелюдия към голямо настъпление на руските войски със силите и средствата на няколко фронта от Руския ТВД. За желанието си да подпомогне отбраната на съглашенските войски на Западноевропейския ТВД (по-специално при Вердюнския УР), представителите на руската Ставка на върховния главнокомандващ, информират своите колеги на съвещанието на съюзническите представители при френската Главна квартира в град Шантили от 14-ти февруари 1916 г., като им предават решението на руското военно командване, да проведе настъпателна операция. На конференцията се взема допълнително решение за началото на настъплението на войските на държавите от Антантата (“Сърдечния съюз”) в Европа, което трябвало да започне през май 1916 г., като основният удар по войските от Централните сили щял да бъде осъществен на Руския ТВД. По-късно, поради тежкото положение и големите жертви, които дават съюзниците при отбраната на Вердюнската крепост и в района на реката Маас, този срок за руското настъпление е изтеглен за по-предна дата.  Тук е много важно да се отбележи, че още в началото на 1916 г. Русия се оказала под заплахата от изтощаване на човешките ресурси, “при това, в същото време източниците за попълване  оставало да се търсят вътре в самата армия, най-напред по пътя на нейното медицинско осигуряване, с цел на връщането в строя на максимален брой оздравяващи ранени и болни” (65)

Главният удар на руските войски по отбранителните полоси и комуникационните линии на армейските групировки на Вилхелмова Германия и Австро-Унгария е трябвало да бъде нанесен от стика на фланговете на руския Северен и Западен фронт, т.е. от района на гр.Двинск (днес гр.Даугавпилс) и езерото Нароч, в направлението на гр.Ковно (дн. гр.Ковел), с основна задача – излизането на рубежа на гр.Митава (дн.гр.Елгава), гр.Поневеж (дн. гр. Поневежис), гр.Вилно (дн. гр.Вилнюс) и гр.Делатън (дн. гр.Делятичи). Главните удари на армиите от тези два руски фронта по отбранителната полоса на германската армейска групировка (с командващ, фелдмаршал Паул фон Бекендорф унд фон Хинденбург) се планирало от руската Ставка на върховния главнокомандващ, да бъдат осъществени със силите и средствата на дивизиите и корпусите на 2-ра Армия от руския Западен фронт (от района на гр.Постави, езерото Мадзиол  (днес ез.Мядел), езерото Вишневское (дн. ез.Баторино) – в направлението на Вилкомир (дн. град Укмерге) и гр. Свенцян (дн. гр.Швенчонис) и от дивизиите и корпусите на 5-та армия от състава на руския Северен фронт (от района на гр.Якобщат – в направлението на гр.Поневеж). (66)  Тези удари имали за цел да извършат разгромяването на 8-ма и 10-та германски армии и да изтласкат остатъците на войсковите им механизми извън тогавъшната граница на Руската империя в Европа – граница, която започвала от брега на Балтийско море, минавала близо до гр.Сувалки, гр.Ченстехов, гр.Томашов, гр.Проскуров и завършвала на брега на Черно море. В директивата, подготвена от Ставката на руския върховен главнокомандващ се предвиждало настъпателната операция да започне на 5-ти – 6-ти (18-ти – 19-ти) март 1916 г.,  когато спомагателните удари на 12-а руска армия от Северния фронт и на 10-а руска армия от Западния фронт трябвало да осъществят пробиви  съответно в направлението на гр.Бауска (на 40 км източно от гр.Митава) и в направлението на гр.Вилно. (67)  Предполагало се, че тези удари по съединенията на двете германски армии от групата “Хинденбург” няма да позволят на германското Върховно командване (ОХЛ) да осъществи предислоциране на свободните пехотни и кавалерийски съединения в направлението на Западноевропейския ТВД. При това разположение на войските, е решено 2-ра руска армия да се разположи в полосата за отбрана на Западния фронт в района на гр.Медзяни-гр.Сяглици и която е трябвало да започне своето настъпление в направлението на гр.Свенцян, гр.Михалишки и гр.Гервати. Тя имала в състава си осем стрелкови корпуса и една кавалерийска дивизия – по притежавани средства това се изразявало в 376 хиляди винтовки, 17 хиляди саби, 605 леки полеви артилерийски оръдия  и 282 тежки артилерийски оръдия. При определената от командването за 2-ра руска армия фронтова полоса с дължина от 60 км, е достигната плътност от 15 оръдейни ствола на км фронтова линия, което по тогавъшните схващания е крайно недостатъчно за подавянето на огневите точки и на опорните пунктове от предния край или на тези, които са разположени в дълбочина на противниковата отбрана. За сравнение може да се посочи фактът, че при настъплението на съглашенските войски в региона на френската област Шампан през 1915 г., плътността на артилерията достигала 55 оръдейни ствола на км фронт, а в района на река Сома, съглашенските войски достигат насищане до 69 артилерийски ствола на км фронт (при това 39 – тежки). Поради затруднения в подвоза от тила, комяандването на 2-ра руска армия  планира разхода им всекидневно, като отпуска за артилерийските дивизиони и руските стрелкови корпуси съответно: за 3-дюймово (76-мм)  полево скоростно оръдие – 200 снаряда, за 48-линейна (122-мм) полева гаубица – 100 снаряда, за 42-линейно (107 мм) оръдие и за 6-дюймово (152-мм) гаубица – само по 50 снаряда. Това тежко положение със запасите на руската артилерия имало своята дълга предистория и се дължало на неправилните “математически изводи” на председателя на Артилерийския комитет, “учения” генерал Н.А.Забудски, който не приемал изводите за ролята на артилерията, на обичаният от военнослужещите на руската императорска армия и флот,  учен-корабостроител, ординарен академик Николай Алексеевич Крълов (на когото предстояло да тури мантията на победител в бъдещите научни спорове) и, на преминалия на руска служба български генерал Радко Димитриев, в очертаващата се бъдеща война. (68) По-късно, през 1916 г. генерал академик Н.А.Крълов става началник на метеорологичната служба на Югозападния фронт и взема дейно участие в бойните действия по време на Брусиловския пробив на руските войски. От своя страна, 10-та германска армия по сили и средства е значително по-слаба. Тази армия от армейската група “Хинденбург” имала в състава си само девет пехотни и две кавалерийски дивизии, с обща численост в средства от 74 хиляди винтовки и карабини, 8 хиляди саби, 576 леки полеви и 144 тежки оръдия (69). За сметка на това, командването на 10-а германска армия успява да подготви по време на позиционната война, дълбокоешелонирана отбранителна полоса с дълбочина от 2 км, състояща се от няколко непрекъснати линии от бойни позиции. В инженерно отношение, единственият недостатък на позициите е липсата на дълговременни отбранителни съоръжения (т.е. на бетонни укрития, каземати и ДОТ-ове), които трябвало да бъдат изградени в различни сектори зад заеманите позиции, в които при артилерийските нальоти на руската артилерия е трябвало да се укрива личния състав на дивизиите от 10-а германска армия.

Новият командващ 2-ра руска армия генерал Рагози, който преди това се е намирал начело на командването на 4-та руска армия от състава на същия фронт, поема управлението и само една седмица преди определената за настъпление от руската Ставка дата – т.е. 5-ти (18-ти) март 1916 г. Ненавременната смяна на командващия 2-ра руска армия в навечерието на настъплението, не позволява на генерал Рагози да изучи досконално и подробно анализира оперативната обстановка пред него и, да подготви добре собствените армейски съединения за настъпление. Поради тази причина, генерал Рагози решава да формира за изпълнението на възложената му задача, три армейски групи за настъпление – две флангови (ударни) – т.нар. деснофланговата група на генерал Плешков и южнофланговата група на генерал Балуев, – за вклиняването в германската отбрана и трета (блокираща) – централната група на генерал Сирелиус, със задача да скове усилията на противника да прегрупира своите дивизии към застрашеният участък от фронта в случай на нужда. Централнатга група на генерал Сирелиус трябвало да демонстрира вклиняване в противниковата отбрана на участъка на гр.Дуки – езерото Нароч, като по този начин прикове усилията на противника на участъка гр.Черняти – гр.Лотва. Под командването на генерал Балуев се намирали три корпуса (5-ти, 36-ти армейски и 3-ти сибирски корпус) и Уралската казашка дивизия – общо осем дивизии за пробив на 14-км германска фронтова линия (или по тогавъшните мерки за дължина – приблизително 12 сухопътни версти), която се отбранявала от силите и средствата на две германски дивизии. В деснофланговата група на генерал Плешков влизали съединенията на четири корпуса (1-ви армейски, 1-ви сибирски, 27-ми армейски и 7-ми кавалерийски) – общо седем дивизии, със задача да пробият десеткилометрова фронтова линия на участъка Можейки-Вилейки. (70)

След провеждането на не много успешна артилерийска огнева подготовка, при която не се постига подавянето на предварително набелязаните цели в германската отбранителна полоса, руските стрелкови части успяват да се вклинят в противниковата отбрана, като овладяват първата и втората позиции от германската отбранителна полоса. На отделни места от настъплението, подразделенията от армейските, стрелковите и кавалерийските корпуси преминават в атака под прикритието на огневия вал още преди завършватето на канонадата, като по този начин неволно попадат под огъня на неоткритите и неподавени германски артилерийски и картечни позиции. От друга страна, преминаването на по-предни позиции на руската артилерия (т.е. по-близо до настъпващите стрелкови части) прекъсва непосредствената поддръжка на настъпателния порив на атакуващите руски части. На много места, руските войници и офицери са принудени да атакуват в изключително тежки условия – движейки се по торфа на блатата и често пъти във вода, достигаща до гърлото, като понасят невероятни загуби в жива сила и технически средства. Поради тази причина, руските части са принудени да се върнат на изходните си позиции.  Затишието преди новото настъпление на руските стрелкови части продължава няколко дена. По-късно Ставката на руското командване решава да прекрати започналото настъпление на корпусите от 2-ра руска армия в района на езерото Нароч. Подобна участ има и настъплението в полосата на 5-а руска армия, намираща се на левия фланг на Северния фронт. По време на бойните действия, водени в района на езерото Нароч и в района на реката Неман в периода от 5-ти (18) март до 19 март (1 април) 1916 г. , 2-ра руска армия дава като загуби 1018 убити, ранени и безследно изчезнали в блатата офицери и 77 427 убити, ранени и безследно изчезнали войници, т.е. близо 30% от състава на ударните армейски групировки на двете руски армии. В същото време, германските загуби са близо два пъти по-малки – те дават между 30 и 40 хиляди ранени, убити и безследно изчезнали в тресавищата войници, офицери и генерали. Независимо от тежките резултати, руските войски постигат определен резултат – те принуждават германското командване да прехвърли от Западноевропейския ТВД четири дивизии, като атаките срещу Вердюнския УР временно спират. (71)

Както се отбеляза по-горе, по време на проведената Трета междусъюзническа конференция във френския град Шантили, генералите от руската Ставка на върховния главнокомандващ, император Николай II, поема задължениета пред френския и британския съюзник за едно общо настъпление срещу армиите на Централните сили на Руския ТВД, в което е трябвало да участвуват силите и средствата на трите руски фронта – Северния, Западния и Югозападния. (72) При това положение, в бойно съприкосновение с врага се намирали 67 армейски, стрелкови, гвардейски и кавалерийски корпуси (159 пехотни и стрелкови дивизии, 10 пехотни и 9 отделни кавалерийски бригади с около 7200 оръдия с различен калибър) – това са руските въоръжени сили от  Руския ТВД (включващ и бойните съединения, разположени на Кавказкия фронт, както и от състава на 6-та армия, дислоцирана на територията на руската столица – гр.Санкт Петербург, а също така и на територията на княжество Финландия и по крайбрежието на Финския залив – в района на Кронщадския УР). Според замисъла на руската Ставка, основният удар трябвало да бъде нанесен в направлението на гр.Вилна (дн. гр.Вилнюс) от корпусите на руския Западен фронт (с командващ, генералът от инфантерията Алексей Ермолаевич Еверт), а спомагателните удари – съответно в направлението на гр. Ново-Александровск от корпусите на Северния фронт (с командващ, генералът от инфантерията Алексей Николаевич Куропаткин) и в направлението на градовете Ковел и Лвов – от корпусите на Югозападния фронт (с командващ, генералът от инфантерията  Алексей Алексеевич Брусилов).

Тежкото положение на съглашенските войски на Италия, принуждава руската Ставка на върховния главнокомандващ да разпореди началото на настъплението на руските корпуси на Източноевропейския (Руския) ТВД да започне преди съгласуваната на 3-тата междусъюзническа конференция в гр.Шантили, дата (т.е. – средата на юни 1916 г.), като по такъв начин облегчи положението на съглашенските войски на Западноевропейския  ТВД –  на италианското направление. Замисълът на руската Ставка е, спомагателният удар да предхожда решаващият – т.е. спомагателният удар да бъде нанесен в направлението на гр.Луцк, гр.Ковел (на река Турия), на 2-ри юни (15-ти юни н.ст.) 1916 г. от армиите на руския Югозападен фронт, а решаващият – от руския Западен фронт, на 13-ти юни (26-ти юни н.ст.) 1916 г. За тази цел, началник-щабът на Югозападния фронт, генералът от инфантерията Владислав Наполеонович Клембовский, имал възможността да подготви планът на настъпателната операция за своя командващ – генерал А.А.Брусилов, – използвайки силите и средствата на четирите подчинени му армии (8-ма, 11-та, 7-ма и 9-та) или общо на около 40,5 стрелкови и 15 кавалерийски дивизии. Планът на генерал Клембовский предвиждал нанасянето на силни удари по австро-унгарската отбрана, сковаването усилията на германската стратегическа мисъл за евентуално контраатакуване по фланговете и по такъв начин, улесняването на бъдещото настъпление на руския Югозападен фронт в направлението на Полесието. Командващият Югозападния фронт генерал А.А.Брусилов предложил на своя началник-щаб, планът за настъпателната операция да бъде изработен така, че вместо в едно направление, ударите на корпусите да бъдат насочени в четири направления.

На така нареченото направление на спомагателния удар, който в действителност    се превръща по време на бойните действия в ГЛАВНИЯ УДАР (стратегия, предложена от офицерите на руското военно командване, с цел да не се допусне изтичане на информация от Ставката на върховния главнокомандващ император Николай II, заради родствените връзки на супругата му империатрица Александра Фьодоровна (73) и малкия престолонаследник Алексей Николаевич, с германската императорска фамилия) са разположени австро-германски сили в състав от четири армии – 4-та, 1-ва, 2-ра и 7-ма австрийска армия, с общ състав от 39 пехотни и 10 кавалерийски дивизии (592 батальона), заемащи добре оборудвани полоси за отбрана, разположени в дълбочина на 5-10 км една от друга.

Таблично, към 1-ви/13-ти февруари н.ст. 1916 г. силите и средствата на противостоящите бойни групировки изглеждат по следния начин:  (74)

Схема А

Командващи фронтовете Съдинения Пехотни батальона Конни ескадрони

Алексей А. Брусилов                40,5                       582                                 429

Йосиф Фердинанд                   39                          592                                 239

______________________________________________________________________

Схема Б

Групировки        Активни щикове       Саби       Леки оръдия      Тежки оръдия

Югозападен

фронт                          495447                  60975               1770                    168

Австро-унгарски

групи армии                520960                  35850                1300                    545

Основният удар в полосата на Югозападния фронт е трябвало да бъде извършен от 8-ма армия (командващ генерал Алексей Максимович Каледин),  която успява да създаде по отношение на жива сила, надмощие над австро-унгарско-германския противник близо два – два и половина пъти. Ударът на 8-ма армия е трябвало да бъде нанесен в общото направление на гр. Луцк, като останалите удари на трите армии в полосата на Югозападния фронт трябвало да имат динамично-спомагателен характер.

Настъпателните операции на руския Югозападен фронт започват на 22-ри май (4-ти юни н.ст.) 1916 г., предхождани от мощна артилерийска подготовка, осъществена от 2 хиляди оръдия на фронт с дължина от 300 км (от р.Припят до Буковина),  която осигурява не по-малко от тридесет пробива в отбранителните полоси на австро-унгарците. (75) Както се предвиждало в директивата на генерал А.А.Брусилов до командармите на 8-ма, 11-та, 7-ма и 9-та армии, най-успешен е ударът в полосата на 8-ма руска армия, която след вклиняването в противниковата отбрана на 40-ти армейски корпус (AK), прикриван по фланговете от 8-ми АК и 39-ти АК, успява на втория ден да овладее гр.Луцк и се приготви за по-нататъшно настъпление в направлението на гр.Ковел. Седмица по-късно, петте армейски корпуса и двата кавалерийски корпуса на генерал А.М.Каледин успяват да разгромят противостоящите им дивизии на 4-та австроунгарска армия и дивизиите от армейската група на генерал Линзинген. Корпусите успяват да постигнат изненадващо голям успех, като достигат дълбочина на пробива в противниковата отбрана от 65 км, като съвместно с настъпателните действия на другите руски армии, вземат в плен около 190 хиляди австро-унгарски войници и офицери, три хиляди генерала, стотици леки, тежки и обсадни артилерийски оръдия, над 600 леки и тежки картечници. (76) Тук, в района на гр.Киселин и гр.Голобъ, войските от 8-ма руска армия се натъкват на противодействието на спешно прехвърлените от Западноевропейския ТВД германски пехотни дивизии и, изчерпвайки дадените му фронтови резерви в жива сила, въоръжение и технически средства, преминава към активна отбрана,  като по този начин закрепва своя успех. В продължение на около три седмици, 8-ма руска армия на генерал А.М.Каледин води упорити отбранителни боеве, като успява да отрази нанасяните срещу корпусите, концентрични удари от дивизиите на армейските групи МАРВИЦ, ФАЛКЕНХАЙН и БЕРНХАРД.

Настъплението на войските на останалите три спомагателни направления, които били предвидени по директивата на командващия руския Югозападен фронт също се осъществявало, както е било предвидено от генерал Клембовски. Разположената южно от 8-ма армия, 11-та армия (с командващ, генерал В.В.Сахаров и заемаща първоначален рубеж Дубно, Кременец, Глубочек, Бурканув), успява да осъществи пробив в полосата на противостоящата и 2-ра австро-унгарска армия и да се вклини от рубежа на Почаповце, Березовице и Тарнопол и, да развие своя успех в направлението на Поморжани, Голотури, Красне. Според сведения на бившия френски посланик в Русия Морис Палеолог, към 23 юни 1916 г. , армията на генерал Сахаров взема в плен над 12000 австрийци, унгарци, чехи и германци. (77)

Допълнителен пробив е осъществен също така и в направлението на гр.Броди. От лявата и страна, трите армейски корпуса и един кавалерийски корпус на 7-ма руска армия (с командващ генерал Д.Г.Щербицкий и заемаща рубежа от гр.Бурканув до устието на р.Стрипа, където се влива в р.Днестър), също успяват както е планирано, да се вклинят в отбраната на германската Южна армия от рубежа на Тржибуковце, Дзурин и Чорткон в направлението на Монастержиска и Рогатин. Тук, попадайки под контраударите на пехотните и кавалерийските съединения от армейската Група с командващ генерал фон Бьом Ермоли и на тези, от германската Южна армия (в чийто състав е имало изпратени подразделения от 15-ти турски корпус), с командващ генерал граф фон Ботмер, те преустановяват временно настъплението си.

Успешно се развиват бойните действия и в полосата на левофланговата 9-та армия на Югозападния фронт (с командващ П.А.Лечицкий). Под неговото командване армейските и кавалерийски корпуси успяват да извършат пробив и  се вклинят в 11-км фронтова полоса на австро-унгарската 7-ма армия, командвана от генерал Пфланцер-Балтин и овладеят на 5-ти (18-ти н.ст.) юни 1916 г. гр.Черновици. Тук, в плен попадат нови десет хиляди войници и офицери от противостоящата на руските корпуси австро-унгарска армия. (78) По-късно, те продължават настъплението си от рубежа на гр.Залещики в направлението на гр.Коломъл. Със започването на настъпателната операция на 8-ма армия, Ставката на руския върховен главнокомандващ прехвърля в подчинение на генерал А.А.Брусилов, 3-та армия от руския Западен фронт (чийто командващ е генерал Л.П.Леш), с цел да действува в направлението на Камен-Каширск, като премества стика на двата фронта – Югозападния и Западния в северно направление. (79) От състава на руския Северен фронт и от полосата и за отбрана е изтеглена само 78-ма пехотна дивизия, която е изпратена в подчинение на генерал А.А.Брусилов. Както предполагали генерал-щабните офицери от Ставката на върховния главнокомандващ, отбраната на оперативното пространство пред армиите от Западния фронт се оказва  добре укрепена и дълбоко ешелонирана. Поради тази причина, пропада и опитът на генерал А.А.Брусилов, като използва 3-та армия да форсира река Стоход и се закрепи на рубежа на река Турия.

Успешното направление на ударите на армиите от руския Югозападен фронт обаче не е подкрепено от подобни настъпателни действия на войските от съседните му Северен и Западен фронт. Започналите на два пъти настъпателни действия от страна на войските на руския Западен фронт в периода на 2-ри (15-ти н.ст.) юли 1916 г. и в периода на 20-ти – 26-ти юни (3-ти – 9-ти юли) 1916 г. и настъпателните действия на корпусите на Северния фронт (на 20-ти – 26-ти юни [3-ти – 9-ти юли 1916 г.]), завършва с пълен неуспех заради недоброто взаимодействие между командващите руските фронтове и върховния главнокомандващ император Николай II и придружаващата го свита от придворни генерали. Последните решават да доразвият първоначалния успех, получен от пробивите на войските на Югозападния фронт, като за тази цел в подчинение на генерал Брусилов е даден т.нар. “стратегически резерв”, от който е формирана Специалната (“Особая”)  армия, поета от генерал Гурко, армия в която влизат 1-ви, 25-ти, 30-ти и 1-ви Туркестански корпус. (80)

Предприетите от четирите армии на руския Югозападен фронт през юли-август 1916 г. настъпателни действия срещу противника в района източно и североизточно от гр.Ковел и в района на течението на река Стоход имат ожесточен характер и не довеждат до някакви положителни във военно отношение резултати за руското командване. За сметка на това, към 1-ви август 1916 г., от съединенията на 11-та и 7-ма руска армия е овладяна огромна територия, започвайки от гр.Броди, минавайки приблизително по линията на гр.Козова, гр.Пшевлок, гр.Надворная и стигайки до гр.Ферескул – т.е. руските войски се приближават почти до границите на Руската империя от 15-ти август 1914 г. (81)

Независимо от факта, че е постигната пълна изненада за противника в промяната на направлението на главния удар, генерал А.А.Брусилов успява да надмине планираните преди започването на настъпателната операция задачи и да постигне решаващ (стратегически) успех на този специфичен в географско отношение литовско-полско-белоруско-украинския ТВД, който оказва огромно влияние върху по-нататъшното развитие на военните операции по време на Първата световна война. За напрежението на бойните действия и за тяхния размах в пространствено отношение, най-добра представа дават данните за загубите на армиите и от двете страни на фронтовите полоси – само за периода от май до август 1916 г., загубите на германските, австроунгарските, чешките и турските войски на Източноевропейския ТВД по време на Брусиловия пробив достига цифрата от 1500000 военнослужещи; от тях в плен на войските на генерал Брусилов попадат 8924 офицери и генерали, 408000 войници, артилеристи, пионери и кавалеристи, взети са като трофеи 1795 картечници,  581 оръдия и 448 бомбохвъргачки, освободена е около 25000 кв км белоруска, литовска, полска и украинска територия. (82) В същото време, в хода на настъплението, продължило от 22-ри май (4-ти юни н. ст.) – 31-ви юли (13-ти август) 1916 г., армиите на Югозападния фронт дават като загуби (възвратими и невъзвратими) близо половин милион военнослужещи. Но според руския историк С.Г.Нелипович, който след като изследвал руските, германските и австрийските архиви за жертвите, дадени по време на Брусиловския пробив посочва съвсем други цифри – така например, според него, от май до декември 1916 година войските на Югозападния фронт дават като убити 201 хиляди войници и офицери, като ранени – 1091 хиляди и като изчезнали (най-вече като пленници)  – 153 хиляди. Австро-унгарските войски за същия период в отбранителните операции срещу Югозападния фронт, а също така в сражението около гр.Барановичи с войските на руския Западен фронт (деснофлангови съсед на Югозападния фронт) и в първите месеци на Румънския фронт дават като убити 45 хиляди войници и офицери, като ранени – 216,5 хиляди военнослужещи и като пленници – 378 хиляди човека. (83)

Голяма помощ в осъществяването на пробива на войските на Югозападния фронт оказват слушателите и преподавателите на руската Инженерна академия, които от първите дни на войната, заминават за различните фронтове на Руския ТВД. Сред тях е и авторът на знаменитата монография “Изследване на най-новите средства за обсада и отбрана на сухопътните крепости”, професорът по фортификация Константин Иванович Величко, който станал началник на инженерите на Югозападния фронт и осъществил подготовката в инженерно отношение на неговия знаменит пробив през 1916 г. (84) За отбелязване е, че тук масово се използвали и тежките бомбардировачи “Илья Муромец” на голямия руски конструктор И.И.Сикорский, както и осем бронирани влака, предназначени за бойни действия в полосата на австро-унгарските и германските армии. (85) По време на пробива на войските на Югозападния фронт масово се използвали аерофотоснимането за фиксирането на фотонаблюдението и фоторегистрацията на обектите, когато един и също обект се фотографира с цел на изучаването на станалите изменения. (86)

За запушване на пробива на Ковелско-Станиславското направление, фелдмаршал фон Хинденбург прехвърля двадесет и пет дивизии, 7 австро-унгарски дивизии и 2 турски дивизии.  Проведените настъпателни операции на руския Югозападен фронт достигат своята основна, стратегическа цел – изненада за противника и разгромяването на основните сили на Австро-Унгария на руския ТВД в Европа, като при това Австро-Унгария вече самостоятелно не е в състояние да провежда по-нататъшни настъпателни операции на Източноевропейския ТВД. Нещо повече, по време на пробива на войските от Югозападния фронт с последващото разгромяване на основните му сили, е нанесен силен удар и по престижа на Вилхемова Германия, с настъплението на руските войски е помогнато и на армията на Кралство Италия да избегне очерталата се катастрофа в северната и част на територията и, значително е облегчено положението на съглашенските войски във Франция. Заедно с това, за първи път на Руския ТВД в Европа е използван т.нар. “стратегически способ на действие” – т.е. отказ от атакуването на тесен участък на противниковата отбранителна полоса в оперативното пространство на една армия, а едновременното и дълбокоешелонираното настъпление на четири-пет армии, съпроводено от едновременното щурмуване на четири участъка от фронтовата полоса с комуникациите и в дълбочина, с обща дължина на всеки – 60-80 версти (64-85 км). Този принцип имал и една допълнителна изгодна страна – “позволявал да се приучат необстреляните части към звука и ефекта на изстрелите, към музиката на боя”. (87) От геополитическа гледна точка и гледна точка на военното изкуство, проведената стратегическа операция със силите и средствата на трите руски фронта от Руския ТВД в Европа – Северния, Западния и Югозападния, наклоняват везните за встъпването на войските на Кралство Румъния на страната на “Сърдечния съюз” (Антантата), а заедно с това, с началото на настъпателната операция на съглашенските войски при река Сома, поставя началото на разгрома на въоръжените сили на държавите от Централните сили – Германия, Австро-Унгария, България и Турция. Войските от руският Западен фронт също изпитали върху себе си през 1916 г., четири германски химически атаки, по време на които, както съобщава В.Гленчиков, личният състав на руските войски дава следните жертви –  по време на първата германска атака – 17,2% смъртни случаи, по време на втората – 15,1%, по време на третата – 17,9% и по време на четвъртата – 26,3%. (88)

По друг начин се подготвят настъпателните операции и се развиват бойните действия на войските на императорска Русия на южния фланг на Руския ТВД – на  Кавказкия фронт.  Регионът на Кавказ за Русия е една от възловите точки в политика, когато става дума за разпростирането на влиянието на царизма към Азия. В сравнение с другите  (по- специално великоруските) райони, тази многоетническа национална периферия се намирала в сравнително привилегировано отношение. Както пишат руските автори армейски генерал Анатолий Куликов и Сергей Лембик “… върху нея в онова време не се разпространявало крепостното право, наборната повинност, съблюдавала се нерушимостта на традиционните стопански устои.”(89) Географическото положение на региона, където трябвало да настъпват руските императорски войски в някои отношения облегчавал операциите на руската Кавказка армия – много от офицерите произхождали от местното почетно съсловие, което било причислено към руското дворянство, получавайки право на военна служба в руската гвардия. (90)

С прекратяването на военноморската-сухопътна операция на войските на Антантата в района на полуостров Галиполи,  в която дейно участие взема и руският петтръбен крайцер “Аскольд” с командир капитан I ранг Сергей Иванов (взел за няколко дни оперативното командване в свои ръце) (91), на руската Ставка става известно намерението на военното ръководство на Турската империя да прехвърли своята 2-ра турска армия от района на проливите Дарданели, в помощ на действащата на Кавказкия фронт 3-та турска армия. Последната имала за командващ Махмуд Камил паша, който още във втората половина на 1915 г. бе почувствувал контранастъпателните удари, осъществени от  командващия руската Кавказка армия, генералът от инфантерията Н.Н.Юденич. (92)

По план, 3-та турска армия трябвало да започне бойните си действия на Кавказ през пролетта на 1916 г. Докато становището на силите на Кавказкия фронт на главните направления (Батумското, Олтинското, Ерзерумското и Ереванското) e приблизително еднакво, т.е. срещу 123-те руски императорски батальона действували 122 турски батальона, съотношението в  артилерийски средства е коренно различно – руското командване на Кавказкия фронт разполагало с 320 оръдия, които имали срещу себе си почти три пъти по-малко единици турска артилерия – 122 оръдия. (93)

Планираната и добре подготвена операция на руското командване на Кавказката армия, която влиза в историята на военното изкуство като Ерзерумската, се провежда в периода от 28 декември 1915 г. (10 януари 1916 г. н.ст.) до 3 февруари 1916 г. (16 февруари 1916 г. н.ст.), т.е. непосредствено след евакуацията на съглашенските войски от фронта на полуостров Галиполи в направлението на гр.Солун, с цел – усилването на създадения Солунски фронт срещу въоръжените сили на Царство България.

Турската укрепена крепост Ерзерум е с голямо стратегическо значение за хода на бойните действия в региона на Кавказкия  планински масив, тъй като тя е главният опорен път за осъществяването на настъпателните операции на войските на Турската империя в района на Кавказкия масив и, едновременно с това е и ключът за турската отбрана към Азия в дълбочина. За овладяването на крепостта Ерзерум (известна в световната история от античността до днес под названията Карин, Теодосиополис, Каликала и др.), руското командване на Кавказкия фронт планира да създаде специална ударна армейска групировка, която имала значително превъзходство в жива сила по отношение на турските войски, защитаващи подстъпите и непосредствено самата крепост Ерзерум. Срещу силите и техническите средства и въоръжението на руската ударна армейска групировка наброяваща 76 хиляди войници, офицери и генерали, подкрепяни от 239 оръдия и близо 700 кавалеристи (Сибирската казашка бригада), Турската империя противопоставя за отбраната на крепостта Ерзерум само 60 хиляди войници и офицери, поддържани от около 100 оръдия и 4000 кавалеристи. В планирането на подготовката на руската настъпателна операция, особено място се отделя на снабдяването на войските с екипировка за действия при зимни условия и много ниски температури – в случая те са напълно снабдени с топли дрехи, валенки, полушубки, бели маскировъчни халати, топливо, подръчни инженерни средства за преодоляването на планинските реки, за разчистването и ремонтирането на планинските пътища. (94) Специално в плана на руското командване на този планински регион е отделено място за пребазирането на тиловите складове по-близо до бойните редове на атакуващите, за подобряването на щабното управление непосредствено на войските, както и на извършването на ред маскировъчни мероприятия, прикриващи бъдещото настъпление на императорските войски за овладяването на турската крепост Ерзерум.

На 28 декември 1915 г. (9-10 януари 1916 г. н.ст.) първи настъпление в региона на Кавказкия масив започват предните части на 2-ри Туркестански корпус на  руската Кавказката армия от района на Олти, с цел да приковат към себе си противостоящите им турски табори от 10-ти и 11-ти армейски корпуси (AK), т.е. към дестия фланг на руската Кавказка армия. Два дена по-късно – на 30-ти декември 1915 г. (12 януари 1916 г. н.ст.), започват в Сарикамъшкото направление настъплението си и предните части от 1-ви Кавказки корпус, съвместно със стрелковите части на специално формираната ударна армейска групировка. Тяхната задача е да настъпят от рубежа на град Ардос и град Хоросан в направлението на град Кьоприкей и, от рубежа на град Делибаба в направлението на град Чад, с последващото излизане на оперативен простор в района на селището Чули. Възникналата заплаха за прекъсването на пътните съобщителни връзки в района на Пасинската долина, принуждава турското командване в този регион да започне на 3(16) януари 1916 г. бързо изтегляне на заплашените от обкръжение и капитулация в направлението на крепостта Ерзерум, при което се изоставят редица продоволствени и оръжейни складове, а в плен попадат около две хиляди аскери от 14 различни полкове на  противостоящи на руските войски, осем турски дивизии. (95) С това завършва и първият период на планираната настъпателна операция на руската императорска Кавказка армия.

В инженерно отношение самата крепост е прикривана от изкусно изградена система от дълговременни отбранителни фортове, разположени на планинските кавказки хребети южно, северно и източно от самата крепост, известна с хилядолетната си история. Основните 11 дълговременни отбранителни форта са разположени в две паралелни линии, на 5-10 км източно от самия град Ерзерум. Турската отбранителна полоса е с дължина около 40-км, като на предни позиции (или в дълбочина) се разполагат към 300 турски оръдия, повечето от които са остаряли системи. За защитата на крепостта Ерзерум, турското командване предвижда да използва и полевата артилерия на оттеглящата се 3-та турска армия, което за схващанията ат този период се възприемало за напълно недостатъчно. Може би за  отбраната на района на крепостта Ерзерум е най-уместна мисълта на известния специалист-фортификатор В.В.Яковлев, който заявява че  “такова разрешаване на задачата за използването на съвременната фортификация… е естествено логическо развитие на кръговия способ на отбрана, зародил се от оградата, обграждаща пещерата на първобитния човек, и преминал, непрестанно усъвършенствайки се, в продължение на хилядолетия, през отбраната на крепости, за да завършат днес с отбранително обкръжаване на големи райони”. (96)

Командването на руската Кавказка армия при планирането на своята настъпателна операция, отдава голямо значение за овладяването на крепостта Ерзерум с неговите фортове, които били ключът към отбраната на Централните сили на Азиатския ТВД. За щурма на изградената крепостна система, то съсредоточава 78 стрелкови батальона,  54,5 казачи сотни, 12 дружини, 4 роти пионери (сапьори), подкрепяни от артилерийский огън на 180 оръдия.

На 3 (16) февруари 1916 г., в условията на изключително ниски температури (-30º С), руските стрелкови части и кавалерийски ескадрони след бърз и мощен кинжален удар по стиковете на противниковата отбрана, овладяват крепостта Ерзерум, при което в плен попадат към 10000 турски военнослужещи. (97) От руските войници са взети в плен също така 9 бойни османски знамена, големи запаси от продоволствие, въоръжение и всичките оръдия, разположени във фортовете отбраняващи крепостта Ерзерум. През следващите дни, руските части от състава на Кавказката армия, намираща се под командването на генерала от инфантерията Н.Н.Юденич, преследвайки отстъпващите турски табори, развиват своя оперативен успех в дълбочина на османската отбрана, като достигат рубежа на градовете Оф, Хибонси Мемахатун и Битлис, т.е. на 85-90 км западно от крепостта Ерзерум, където преустановяват настъплението си. Общо, в Ерзерумската настъпателна операция на руската Кавказка армия, войските намиращи се под командването на Махмуд Камил паша губят 13 хиляди пленени аскери и 327 оръдия с различен калибър, докато руските стрелкови и кавалерийски части дават като убити, ранени, премръзнали или безследно изчезнали около 16 хиляди човека. (98)

Независимо от факта, че руските войски не получават някаква по-значима подкрепа от британските, френските и италианските си съюзници от Антантата на Източния фланг на Руския ТВД (в района на Кавказкия масив), те продължават с голям успех настъпателните си операции през пролетта и лятото на 1916 г., чийто връх във военното изкуство, е планирането на операцията по овладяването на пристанищния черноморски град Трапезунд (дн. гр.Трабзон, Република Турция). С овладяването на това черноморско пристанище, руското военноморско и сухопътно командване получавало възможността да създаде по-пряк – през акваторията на Черно море,  път за подвоз на боеприпаси, продоволствие и войскови резерви с помощта на корабите от руската Черноморска флота. Освен това, с овладяването на този черноморски турски град и акваторията на пристанището му, би се подобрило оперативното положение на десния фланг на руската Кавказка армия и щяло да създаде постоянна заплаха за левия фланг на 3-та турска армия, командвана от Махмуд Камил паша.

Операциите на десния фланг на  руската Кавказка армия, в която се включват и корабите на Черноморския флот започват още в началото на февруари 1916 г. За тази цел е създаден т.нар. Батумски отряд от бойни кораби, в който влизат броненосецът “Ростислав”, канонерките “Кубанец” и “Донец”, миноносците “Лейтенант Пущин”, “Живой”, “Строгий” и “Стремительный”, чийто командващ става капитан I ранг Римский-Корсаков. (99)

За съвсем кратко време на десния фланг на руската Кавказка армия са проведени пехотни настъпления в направлението на река Архив и река Абу-Вице, в които е използвана артилерията на Батумския отряд от бойни кораби. По подобен начин продължава настъплението на руските войски в началото на март 1916 г. в района на нос Ризе и селището Атина (античен полис на брега на Черно море), а по-късно и при селището Мепаври, където в тила на турските войски от корабите на Батумския отряд е стоварен десант от над 2100 пехотинци, един артилерийски взвод и два взвода картечници, а по-късно и един батальон пехота. Цялата операция е ръководена от генерал Ляхов. (100)

В планирането на Трапезундската (Трабзонската)  настъпателна операция на руските войски, която се провежда през пролетта на 1916 г. (от 13 (26) март до 5 (18) април н.ст.)  е решено да се привлекат както съединенията от сухопътната Кавказка армия, така и Новоросийския отряд от бойни кораби на руския Черноморски флот,  който трябвало с помощта на 22 транспорта (тралщици модел “Елпидифор”, които се използвали като пехотно-десантни кораби) да прехвърли на турския бряг в района на селището Ризе  две пластунски бригади състоящи се от 18000 души. Те трябвало да бъдат прикривани от артилерийския огън на линейните кораби “Империатрица Мария” и “Империатрица Екатерина Велика”, крайцерите “Прут” и “Алмаз”, хидроавиотранспортите “Николай I” и “Александр I” (които прехвърлили 14 хидросамолета) и 6 ескадрени миноносеца. За овладяването на това пристанище, също така е създаден т.нар. “Приморски отряд”, състоящ се от 20 стрелкови батальона, 3 казашки сотни, 4 роти пионери, подкрепяни в действията си от артилерийския огън на 38 полеви оръдия. Отрядът бил дислоциран на десния фланг на руската Кавказка армия и се намирал на позиции, започвайки от селището Архива и свършвайки на река Чороха. По-късно в състава му се вливат, стоварените в района на черноморския нос Ризе, две пластунски бригади, имаща в бойните си порядки 12 полеви оръдия.

След нанасянето на артилерийски удар със силите на главния калибър на корабите от Новоросийското съединение бойни кораби и след стоварването на пехотния десант от “Елпидофорите”, преодолявайки съпротивата на турския противник, руските пластунски части достигат на 15 км от гр.Трапезунд (Трабзон), където временно спират настъплението си за да извършат прегрупиране на силите си и да подготвят непосредствения щурм на пристанището. (101)

На 3 (16) април 1916 г., след опасност от попадането в обкръжение, турските войски изоставят замисъла си да отбраняват крепостта на Трапезунд и се оттеглят без бой от нея. Предупредени от местното гръцко население, че в града и на пристанището няма вече турски аскер, руските войски навлизат в Трапезунд и откриват голями запаси от продоволствие и въоръжение. На рейда на Трапезунд застават за охрана броненосците “Ростислав” и “Пантелеймон”. (102) По-късно, т.нар. Трапезундски (Трабзонски)  плацдарм на руските войски е разширен на 20-25 км западно и югозападно от пристанището на Трапезунд. В началото на юни 1916 г., към Приморския отряд на генерал Ляхов са придадени в подчинение две стрелкови дивизии (123-та и 127-ма), които с помощта на “Елпидофорите” за прехвърлени от Новоросийск през Черно море на десния фланг на Кавказката армия. По-късно, на основата на тези три съединения (Приморския отряд, 123-та и 127-ма стрелкова дивизия), е формиран 5-ти Кавказки корпус.

Командващият Кавказката армия генерал Н.Н.Юденич не спира настъплението си с овладяването на двата възлови пункта на турската отбрана – през април-май 1916 г. е извършен дълбок пробив със силите и средствата на 1-ви Кавказки отделен кавалерийски корпус, намиращ се под командването на генерал Н.Н.Баратов в направлението на Месопотамия, овладяването на важни райони от азиатската част на Турската империя и  евентуалното деблокиране на британската армейска групировка намираща се под командването на генерал Кориндж в Кут-ел-Амар, обкръжена от подразделенията на 6-а турска армия (103), с командващ, преминалия на турска служба германски фелдмаршал Колмар фон дер Голц (Голц паша). (104) Първото голямо настъпление на автономния отряд на генерал Баратов е предприето в направлението на гр.Ревандуз и в направлението на гр.Ханекин (намиращ се на 150 км североизточно от гр.Багдад), с цел да бъдат прекъснати пътните и съобщителните комуникации на 6-та турска армия или по-скоро на тиловите съобщения със столицата на Османската империя. Със състава си състоящ се само от 11 стрелкови батальона, 2 дружини, 64 ескадрона и казашки сотни, 44 тежки и леки картечници, 24 полеви и планински оръдия, 1,5 инженерни роти и 3 бронеавтомобила (или общо 9851 щика и 7857 саби), 1-ви Кавказки отделен кавалерийски корпус успява да отблъсне ударите на четири турски пехотни дивизии. Но и дори и тази огромна помощ от страна на Кавказката армия, намираща се под командването на генерал Н.Н.Юденич е недостатъчна да принуди армейските подразделения от състава на 6-а турска армия да прекъснат блокадата на британската армейска групировка намираща се в обкръженото селище Кут-Ел-Амар. На 29 април (12 май н.ст.) 1916 г., след 147 дни непрекъсната обсада и бойни действия и поради настъпилия глад,  британско-индийските части, отбраняващи се в селището Кут-ел-Амар се предават. В плен на турската 6-а армия попадат петима британски висши офицера и към 13 хиляди британци и гурки. По данни на британския изследовател Томас Харботъл, в плен попадат около 2000 британци и 6000 индийски войници – гурки.  Повече от половината британци и не по малко от една трета от гурките  загиват  в плена. (105)  Попадането на британската групировка в плен при Кут-ел-Амар съвпада със смъртта от заразилия се от коремен тиф командващ на 6-а турска армия генерал-фелдмаршал Колмар фон дер Голц, който умира по същото време  в Багдад. (106) В същото време се разширява и арабското въстание в тила на Турската империя. Свидетел и деен участник в него е известният британски разузнавач Лоуренс Арабски. (107)

В края на летните настъпателни и отбранителни кампании на Антантата и Централните сили, които се провели през 1916 г. на Западноевропейския и Руския ТВД, настъпват изменения и на Балканския полуостров. През август 1916 г. в Първата световна война под натиск на руския император и на съюзниците му от Антантата и впечатлен от блестящото осъществяване на Брусиловския пробив, във войната влиза и правителството на Кралство Румъния. Първоначално Кралство Румъния има за свой противник  само на Австро-Унгария, на която обявява война на 14 август (27 август н.ст.) 1916 г.. Веднага след това, съюзниците на Австро-Унгария обявяват също война на правителството на  Кралство Румъния – Турция на 16 август (29 август н.ст.) 1916 г., а Германия и Царство България – на 18 август (1 септември н.ст.) 1916 г.

По принцип, руският върховен главнокомандващ император Николай II и подчинените му генерали от Ставката му, предпочитали да имат на своя ляв фланг (в района на Балканския полуостров) една неутрална държава в лицето на Кралство Румъния. Не без основание, генералите от Ставката на върховния главнокомандващ допускали, че ще се наложи да поемат основната тежест на бъдещите бойни действия, като ще трябва да разработват нови стратегически планове, които не съвпадали с първоначалните замисли за провеждането на бойните действия в Европа. Обявената първоначално позиция на  неутралитет на Кралство Румъния, позволявало на Ставката на върховния главнокомандващ  да планира концентрацията на своите сили и средства само на такъв ТВД, който да започва от брега на Рижския залив на Балтийско море и да завършва около с.Боян в района на румъно-руската граница на река Днестър. За разлика от руското върховно командване, обединеното командване на съглашенските войски на Западноевропейския ТВД се придържало до мнението, че влизането на въоръжените сили на Кралство Румъния във войната, ще позволи евентуално да бъде разгромен военният потенциал на Царство България, да бъдат освободени от наложената върху сръбските войски блокада, намиращи се на остров Корфу, да се проведе настъпателна операция в района на Солунския и Македонския фронт, където през втората половина на септември 1916 г. обединените въоръжени сили на  Антантата нанесли срещен удар  западно от езерото Острово, в направлението на гр.Флорина и отхвърлила българските и германските войски на първоначалните им заемани позиции през август 1916 г. (108) С евентуалната капитулация на Царство България, обединеното командване на Антантата целяло установяването на преки комуникационни и пътни връзки от територията на Кралство Гърция, към териториите на  Кралство Сърбия и Кралство Румъния, изолирането на Османската империя от сухопътните комуникации с останалите съюзници по Централните сили (Германия и Австро-Унгария) и разгрома и на източния фланг на Руския ТВД – в района на Балканския полуостров и Кавказкия масив.

Бойните действия срещу германските и австро-унгарските войски започват с  обединеното настъпление на 9-та руска армия (с командващ генерал П.А.Лечицкий) и румънската Северна армия със състав от 3,5 дивизии, с която руската армия имала разграничителна линия в района на гр.Дорна Ватра (дн. гр.Ватра Дорней) и гр.Бистрица. Останалите румънски армии – 2-ра армия (съставена от 3 пехотни и 1 кавалерийска дивизия) и 1-ва армия (съставена от 4 пехотни дивизии) заемат последователно рубежа от гр.Ойтос до гр.Оршова, а 3-та румънска армия – от гр.Оршова, ивицата покрай р.Дунав до южния фас на държавната граница в Добруджа, където имала на своя ляв фланг един руски корпус. (109)

В периода на бойните действия срещу дивизиите на австро-унгарските войски,  започнали в Карпатските планини, румънската Северна армия преминава, както е предвидено в плана на румънското Върховно командване, в настъпление в направлението на гр.Шесбург, гр.Германщат, което спира след като се натъква на силно укрепената германска отбрана на 9-та германска армия, с командващ генерал Эрих фон Фалкенхайн, в района на гр.Калошвар, гр.Карлсбург и гр.Мюлбах.

Германското върховно командване е наясно с опасността, която възникнала за въоръжените сили на държавите от Централните сили, с навлизането на Кралство Румъния в Първата световна война. Поради тази причина, според предварително подготвения план за бойни действия срещу въоръжените сили на Кралство Румъния, фактическият главнокомандващ германските въоръжени сили, генерал-фелдмаршал Паул фон Хинденбург предвиждал със силите и средствата на разположените в региона на Балканския полуостров германски, австроунгарски, български и турски войски да нанесе изпреварващ мощен удар по бойните линии и комуникации на румънските армии, използвайки за тази цел армейската група намираща се в подчинение на генерал-фелдмаршал Аугуст фон Макензен (в която влизали германски, турски и български дивизии) за настъпление в Добруджа; 1-ва императорска австро-унгарска армия с командващ генерал фон Арц, която трябвало да настъпва в района на гр.Карлсбург, гр.Шесбург и, 9-а германска армия с командващ генерал Эрих фон Фалкенхайн, която трябвало да проведе настъпателна операция в направлението на гр.Карлсбург, гр.Мюлбах и гр.Германщат. (110) В състава на армейската групировка на генерал-фелдмаршал Август фон Макензен влизали общо девет пехотни и две кавалерийски дивизии, в състава на 1-ва австроунгарска армия влизали шест пехотни и три кавалерийски дивизии, а в състава на 9-та германска армия на генерал  Ерих фон Фалкенхайн – до седем пехотни дивизии. (111) Този план на генерал-фелдмаршал Паул фон Хинденбург за настъпателни операции срещу въоръжените сили на Кралство Румъния на Източния фланг на Руския ТВД излиза успешен – в продължение на около два месеца, румънските армии и руските корпуси са принудени да отстъпят в Северната част на Кралство Румъния, като на 5-ти срещу 8-ти декември (18-ти срещу 19-ти декември н.ст.) 1916 г. с цел да запазят живота на мирното гражданско население в гр.Букурещ, те се изтеглят без бой от румънската столица. (112) Няколкомесечните неуспехи, които съпровождат румънското върховно командване в провеждането на настъпателни и отбранителни операции, принуждават руската Ставка на върховния главнокомандващ да се заеме сериозно с въпроса за обезопасяването на своя ляв фланг с румънската Северна армия.  Така например, на левия фланг на командвания от генерал А.А.Брусилов Югозападен фронт, руската Ставка на върховния главнокомандващ император Николай II (113) прехвърля в разположението на Югозападния фронт 9-а руска армия и щабовете на 4-а и 6-а армия (общо около 48 съединения – т.е. 35 стрелкови дивизии и 13 кавалерийски дивизии).  В средата на ноември 1916 г., авангардните части на 9-а руска армия преминават в настъпление на участъка от фронтовата линия започвайки от гр.Дорна Ватра и свършвайки при гр.Окна (дн. гр. Търгу Окна), с цел да се подобри оперативното положение на десния фланг на румънската Северна армия и да разтовари възникналото напрежение на бойните действия и я предпази от разгром. Тези активни бойни действия на 9-а армия помагат да се блокират по-нататъшните настъпателни действия на германските и австроунгарските войски на стика между Руския театър на военните действия и Черно море. След близо месец бойни действия, фронтовата линия между двете противоборстващи коалиции се закрепва на рубежа вкл. Дорна Ватра, гр.Окна, гр.Фокшани, гр.Браила и района на селището Килия, намиращо се в устието на р.Дунав. (114)

В периода на проведените активни бойни действия срещу Румъния, войските на Централните сили не успяват да разгромят напълно румънските въоръжени сили. Все пак е избегната възможността за отсичането на съобщителните пътища на Вилхемова Германия и Австро-Унгария с Турската империя от страна на войските на Антантата, както и отпада окончателно възможността Кралство Нидерландия и Кралство Дания да влязат във войната на страната на една от двете противоборстващи групировки – Антантата или Централните сили. В същото време, съвсем определено се очертавала позицията на САЩ, която подпомагала Британската империя с всичко, каквото е необходимо за продължаването на вoйната. За германското командване е било ясно, че САЩ ще влязат във войната в близките месеци. (115)

В заключение трябва да се подчертае, че 1916 г. и за двете противоборстващи коалиции – Антантата и Централните сили, – бе може би най-трудната година в историята на Първата световна война. Боевете от армейските и фронтовите операции се водели на ТВД с различен характер на местността – от планинско-гориста местност до гъсто населени низини. На места трябвало да се преодоляват предварително изградени и добре оборудвани железобетонни полоси, изграждани с десетилетия, на други – да се преодоляват водни прегради. За първи път за преминаването на войната от позиционна към маневрена се появява такава новосъздадена военна техника като танковете, които по-късно широко навлизат във всяка армия, а също така започнало масово да се използва авиациата, включително и тежките бомбардировачи “Иля Муромец”.  Това бе и годината, когато се подготвяло откриването на ново направление и на другия театър на военните действия в Европа ( т.е. на Руския ТВД)  срещу въоръжените сили на Царство България,  като по този начин държавите от Антантата с неизчислимите си резерви от ресурси и хора, окончателно тръгват по пътя на победата.  Огромната трагедия през 1916 г. се състояла в това, че двете противоборстващи групировки – Антантата и Централните сили дават като невъзвратими жертви (убити, ранени, безследно изчезнали и др.)  не по-малко от три милиона човека. Тук е уместно да се отбележи, че от общо 35-те милиона души, загинали по време на Първата световна война 1914-1918 г.,  един милион човека са загинали от използването на бойни отровни вещества (БОВ). Само през 1916 г. на Западноевропейския ТВД, жертвите от химически атаки срещу личния състав на и на двете противоборстващи групировки в процентно отношение се изразявало в 4% за германската страна и в 5,1% за британската страна. ( 116)

Независимо от изключителната централизация в германския икономически механизъм, от нововеденията в техниката, химията и т.н., имперското германско командване разбираше, че не може да се справи с наложената му и на неговите съюзници блокада по море и суша и, че предстои поредния крах. Може би поради тази причина то допусна провеждането на преговори по сключването на примирие, които излязоха неуспешни и за двете страни. В заключение трябва да се подчертае, че в академичния печат все още малко е писано или не добре изследван въпросът за военната икономика и особеностите на бойните действия на Западноевропейския и Руския ТВД през трудната 1916 година на Първата световна война от българска гледна точка. Това важи също така и за останалите  ТВД-та на Първата световна война  – Азиатския (в района на крайбрежието на Китай) и Африканския ТВД, всеки от които се различава по много динамични неща от балканското направление. Особено внимание също така би трябвало да бъде обърнато и на сраженията които се водят в океанските и морските простори – тук за първи път като самостоятелна единица масово се появяват подводните лодки. Този специфичен театър на военните действия е наситен с много битки, които влизат във военната история като примери на щателна разработка, динамичност на действия и изпреварващи удари. Той се характеризира преди всичко с “рязкото отдръпване от довоенната военноморска доктрина”, като задачата за постигане на победата над Великобритания се възлагала върху построяването и пускането в бойни действия на голям брой подводни лодки, които имали за цел да унищожат възможно по-голям брой от транспортния тонаж на противника. Но “състезанието” се решило в полза на държавите от Антантата, които успяват да възместят загубите от потопения тонаж и да създадат и изградят сили и средства за противолодъчна отбрана. (117) От големите сражения на флотовете може би най-интересни са сражението на военноморските сили на Германия и Великобритания, противопоставили един срещу друг стратегиите на  германския адмирал Франц фон Хипер и на британския адмирал сър Джон Джелико и известно като “Битката за Ютланд” на военноморските флотове (118), както и операциите по прехващането и унищожаването на германските конвои от корабите на  руската флота в Балтийско море. (119)

БЕЛЕЖКИ КЪМ ТЕКСТА:

1 Белаш А.В. и В.Ф.Белаш “Дороги Нестора Махно. Историческое повествование”, Киев, 1993, с.6.

2 Руската военноисторическа и военнотеоретична научни школи е представени от мемоарите или фундаменталните изследвания за периода на Първата световна война 1914-1918 г. на Николай Николаевич Головин, Александр Константинович Коленковский, Андрей Медарович Зайчковский, Михаил Галактионов и др., които много добре познавали творчеството на германските военни теоретици Франц Меринг, Карл Клаузевиц, Хелмут Молтке (старши) и др. Британската и френската военнотеоретична и военноисторическа научни школи в първите десетилетия след края на Първата световна война са представени от изследванията на  Безил Лидел Харт, Уинстън Чърчил, Джон Фредерик Фулър, Фердинанд Фош. При анализа на пробива на Югозападния фронт на генерал Брусилов, от авторите на студията са използвани топографските карти и кроки, разработени от Николай Николаевич Головин, които се разминават с тези, направени от  С.Семанов. Разликата идва от това, че след Втората световна война, много от селищата са заличени от бойните действия и топографската карта на С.Семанов не дава точна представа за замисъла на групата офицери и генерали, намиращи се под командването на генерал А.А.Брусилов, които в книгата са заменени само със названията “Рожище” и “Переспа”. – виж. Семанов, С., “Брусилов”, М., 1980, с.193. Германската и австро-унгарската военнотеоретична и военнонаучна научни школи са представени от изследвания и мемоарите на Ерих фон Фалкенхайн, Ерих Людендорф, Бернхард Бюлов, Конрад фон Хетцендорф, Ханс Делбрук и др. Техните разработки са използвани в студията и са посочени под линия в рубриката бележки. Особенно интересeн в това отношение е френският сборник “Guides Illustres Michelin des Chаmps de Bаtаille (1914-1918). Verdun. Аrgon-Metz. Un guide. Un pаnorаmа, une histoire”, Pаris, 1926, p.1-192.

3. Всичките необходими заглавия на изследвания, монографии, сборници от документи и други извори и историографически изследвания, касаещи различни въпроси и проблеми от историята, икономиката, политиката и военното изкуство по време на Първата световна война, заинтересуваните лица могат да намерят в библиографическите издания на Международната комисия за сравнителна военна история, отпечатвани на всеки две-три години в гр.Берн, Конфедерация Швейцария. Те са известни под заглавието Bibliographie internationale d’Histoire militaire, Bern-Pully (Suisse). От периода 1978 г.  до 2006 година са излязли 27 броя от тази специализирана военноисторическа библиография.

4.Terraine, J., “The Great War”, London, 1999, p.201. За нас е трудно да приемем  1916 г. като година на убийствата. За нас такава година е 1914 г., когато освен австрийския ерцхерцог със съпругата му,  бе убит на 31 юли 1914 г. (един ден преди обявяването на всеобща мобилизация във Франция) и френския трибун, общественик и любимец на народните маси,  ръководителят на Социалистическата партия на Франция  Жан Жорес.

* Кайзерова Германия като че ли спечели първата си битка  с държавите на Антантата дори с настъпилите тежки метеорологичните условия на двата фланга на бъдещите ТВД в Европа непосредствено преди началото на войната. Става дума за това, че през нощта на 12 срещу 13 март в Черно море  започнал необичаен ураган, който се завихрил  над Югоизточна Русия, нанесъл страшни бедствия на населението и убил около две хиляди човека .  В също време пък във Франция на 28 март (по н.ст.) “…ужасен ураган направил огромно опустошение във Версайския парк и в градината на Трианон. С корените били изскубнати щателно опазваните дървета от времето на Мария Антуанета” – виж: Борисенков Е.П. и В.М.Пасецкий, “Тысячелетняя летопись необычайных явлений природы”, Москва, 1988, с.477. През зимата на 1914 г. за първи път замръзва и река Сена. Този малкоизвестен факт бе забравен в историята – така например руските автори Ирина Гуро и Лидия Фоменко пишат, че р.Сена бе замръзнала през военната зима на 1916 г. – виж: Гуро И., Фоменко Л., “Анри Барбюс”, М., 1962, с.91.

5.. Терзић Сл. (одговорни уредник), “Jугословенско-Француски односи. Поводом 150 година од отварања првог француског конзулата у Србиjи”, Београд,  1990 г., стр. 182-183.

6. Уткин А., “Забытая трагедия. Россия в первой мировой войне”, Смоленск, 2000, с.205; М.Галактионов добавя към това и факта, че голямото преимущество на дължавите от Централните сили се състояло във високата свързаност на тяхната територия, което позволило на Германия в значителна степен да обезцени численото превъзходство на Антантата. Виж: Галактионов М., “Париж, 1914 г. Темпы операций”, Москва-Санкт Петербург 2001, с.548.

7. Руге В., “Гинденбург. Портрет германского милитариста”, М., 1981, с.81-82

7. Руге В., “Гинденбург. Портрет германского милитариста”, М., 1981, с.81-82.

8.         Уткин А., “Черчилль: победитель двух войн”, Смоленск, 1999.

1999, с.122; Такман Б., “Первый блицкриг. Август 1914 г.”, Москва-Санкт Петербург, 1999, с.271-272.

9.         Такман Б., “Первый блицкриг. Август 1914 г.”, Москва-Санкт Петербург , 1999, с.245; Действително на 1-ви август 1914 г. във въоръжените сили на Германия имало 2076 тежки артилерийски оръдия – два пъти повече, отколкото във всички останали армии, взети заедно (Русия – 240 артилерийски оръдия, Франция – 688 артилерийски оръдия, Белгия – 85 артилерийски оръдия, Австро-Унгария – 168 артилерийски оръдия). Виж: Галактионов, М., ор.сit., р.554.

10.       “Deutschland im Ersten Weltkrieg”, Bücher I “Vorbereitung, Entfesselung und Verlauf des Krieges bis Ende 1914”, Berlin, 1970, S.306; По други данни, през август 1914 г. Германия притежавала 6528 (леки и тежки) артилерийски оръдия, Франция 4648 (с крепостните артилерийски оръдия и с батареите на бреговата отбрана) артилерпийски оръдия, Великобритания – 1352 артилерийски оръдия и Белгия – 656 артилерийски оръдия. Виж: Галактионов, М., пос. съч., с.552-553.

11.       “Kurzer Abriβ der Militärgeschichte von den Anfängen der Geschichte des deutschen Volkes bis 1945”, Leipzig, 1977, S. 226.

12. “Deutschland im Ersten Weltkrieg”, Bücher I “Vorbereitung, Entfesselung und Verlauf des Krieges bis Ende 1914”, Berlin, 1970, S.399-400; Руге В., пос. съч., с.74-75.

13.       Галактионов, М., “Париж, 1914. Темпы операций”, Москва-Санкт-Петербург 2001, с.478.

14.       Уткин А., “Черчилль: победитель двух войн”, Смоленск, 1999, с.151.

15.       Терзиħ Сл. (одговорни уредник), “ Научни скуп. Србиja на краjу Првог светског рата”, Београд 1990, стр.52 и 78.

16.       Мекензи, Д., “Србиja као Пиjемонт и Jугословенска идеja 1804-1914 године” – в “Историjски часопис”, књ. ХХХVIII, Београд, 1991, с.218; Наколко тежко е било положението на сръбското население говорил фактът, че само в региона на Босна и Херцеговина по време на Първата световна война са загинали в сраженията, военнопленническите лагери или от глад между 130 000 и 200 000 сръбски граждани. Виж: Крстаноновиħ, Ж., “Геноцидом против срба (1992-1994)”, Београд, 1995, с.29. Великите сили, и най-вече Великобритания категорично застъпвали становището, че територията на Босна и Херцеговина етнически е сръбска земя – виж: Живоjиновиħ, Др. “Босна и Херцеговина у ратним циљевима Велике Британиjе 1914-1918. године – в Босна и Херцеговина од средњег века до новиjeг времена. Мећународни научни скуп 13-15. Децембар 1994. (Одговорни уредник Славенко Терзић), Београд, 1995, с.434.

17.       Бартенев С.А., “Экономика – тыл и фронт современной войны”, М., 1971, с. 57-58.

18. Уткин А., “Забытая трагедия. Россия в первой мировой войне”, Смоленск, 2000, с.24.

19. Ильин, Юр., “Нужна ли нам сильная армия?!” – в сп. “Молодая гвардия”, Москва, 1990, № 3, с.195.

20.       Уткин А., пос. съч., с.210.

21.       Вержховский Д.В., В.Ф.Ляхов, “Первая мировая война 1914-1918 гг., Военноисторический очерк”, М., 1964, с.154

22.       Terraine, John, op.cit., p.202; В дипломатическата история на взаимоотношенията между съюзниците от Антантата, е интересен фактът, че дори след встъпването на САЩ във войната на 1 април 1917 г. и след участието на американските експедиционни войски в бойните действия на европейските фронтове, те не били признати от императорското руско правителство буквално за “съюзници”. – Виж: Halliday, E.M., “The Ignorant Armies” (Foreword by Brigadier General S.L.A.Marshall), New York, 1964, p.14.

23.       Терзић Сл., пос. съч., с.184-185; През 1916 г., голяма  хуманитарна помощ на  бедстващото  сръбско население оказват американската Рокфелерова фондация и Американската мисия на Червения кръст, които само за първите месеци на същата година подпомагат с храни над 15000 души като по този начин ги спасяват от гладна смърт, а през следващите месеци, броят на спасените дори нараства на 35000 души. Виж: Остоjић-Феjић У., “Америчка хуманитарна делатност у Србиjи током Првог светског рата” – в  Историjски часопис, књ. ХХХIX, Београд, 1992, с.201; По същото време в незавидно положение изпада и ръководителят на албанското правителство Есад-паша Топтани, който бе помогнал извънредно много за изтеглянето и евакуацията ва сръбските войски през територията на Албания.  Без сръбска защита, пропуснат от Италия (която по Лондонския договор от 1915 г., искала да наложи протекторат върху мюсюлманската държава в Албания), Есад-паша Топтани е принуден с няколкостотин най-верни другари да се прехвърли с кораб на другата страна на Ядранското море. Виж Батаковић Д.Т., Есад-паша Топтани, Србиja и Албанско питање (1916-1918) – в:  Терзић Сл. (отговорни уредник) “Научни скуп. Србиja 1918 године и стварање jугословенске државе”, Београд, 1989, с.347-348.

24.       Зайончковский А., “Мировая война 1914-1918 гг. Общий стратегический очерк, М., 1924, с.247, 249.

25.       “История Первой мировой войны 1914-1918 гг.”, В двух томах, том 2-ой, М., 1975, с.152.

26.       Яковлев В.В., “История крепостей”, Москва-Санкт Петербург, 2000, с.320; “Guides Illustres Michelin des champs de Bataille (1914-1918). Verdun.  Argonne-Metz”, Paris, 1926, p.19.

27.       Пак там, с.320-321.

28.       “История Первой мировой войны 1914-1918 гг.”, В двух томах, том 2-ой, М., 1975, с.152.

29.       Пак там, с.152.

30.       Генералиссимусы (Энциклопедия военного искусства) (Авт.-сост. А.В.Веко), Минск, 1997, с.205.

31.       “История Первой мировой войны 1914-1918 гг.”, в двух томах, том 2-ой, М., 1975, с.153.

32.       Terraine, John, op. cit.,  p.205; Настъпателната операция трябвало да се проведе по принципа на ускорената атака по метода на Зауер, т.е. пробива с пехотата под прикритието на масиран артилерийски огън през промеждутъците между фортовете и завземането на крепостта без овладяването на укрепленията на външния пояс. Виж: Галактионов, М., пос. съч., с.557-558.

33.       Terraine, John, op.cit., p.205; В  изследването на Капустин Н., “Оперативное искусство в позиционной войне”, Москва-Ленинград, 1927, на с.86, погрешно са дадени данни за покритието от тежката артилерия, такива като 17 линейни метра и за леката артилерия – 9 линейни метра. По данни на Д.В.Вержховский и В.Ф.Ляхов, числото на германските тежки оръдия от полевата артилерия е 542 оръдейни ствола, което представлявало 73% от цялата налична артилерия, разположена на позиции около Вердюн. Виж: Д.В.Вержховский и В.Ф.Ляхов, пос. съч., с.159. Това е така наречената “пеша артилерия” (fussartillerie), в чийто състав влизали 100 мм, 120 мм и 150 мм полеви оръдия, 150 мм полеви тежки гаубици и 210 мм мортири. Виж: Брухмюллер Г., “Германская артилерия во время прорывов в Мировой войне”, М., 1923, с.24.

34.       Terraine, John, op. cit., p.209.

35.       Вержховский Д.В. и В.Ф.Ляхов, пос. съч., с.161-162; Зайончковский А., пос. съч., с.251; Мозер, Отто Ф., “Краткий стратегический обзор Мировой войны 1914-1918 годов”, Москва, 1923, с.90.

36. Фалькенгайн, Эрих фон, “Верховное командование 1914-1916 г. в его важнейших решениях”, Москва, 1923, с.215.

37.       Terraine, John, op.cit., p.214.

38.       Генералиссимусы (Авт.-сост. А.В.Веко), Минск, 1997, с.205.

39.       Terraine, John, op.cit., p.223.

40.       Семанов С., “А.А.Брусилов”, М., 1980, с.177.

41.       Резько И.В., пос. съч., т.I, с.137.

42.       Белицкий С.М., “Стратегические резервы”, Москва-Ленинград, 1930, с.159.

43.       Мозер, Отто фон, пос. съч., с.97.

44.       Балк В., “Развитие тактики в Мировую войну”. Перевод с немецкого А.Дуниной, А.Наумова, М.Цыгальского и А.Кайзера. Петроград, 1923, с.91.

45.       Пак там.

46.       Резько И.В.(составитель), пос. съч., том I, с.137.

47.       Балк В., пос. съч.,  с.88-89.

48.       Пак там.

49.       Резько И.В. (составитель), пос. съч., том I, с.137.

50.       Виж по-подробно книгите на Митчем С., “Фельдмаршалы Гитлера и их битвы”, Смоленск, 1998 г., с.333, 353, 408, 472 и др.,  и на Барнетт К., “Военная элита Рейха”, Смоленск, 1999 г. , с.465 и др.

51.       Фуллер Дж., “Танки в Великой войне 1914-1918 гг.” Перевод с английского под редакцией проф. В.Ф.Новицкого, Москва, 1923 г., с.49-50.

52.       Гудериан Г., “Воспоминания солдата”, Смоленск, 1990, с. 127.

53.       Резько И.В., пос. съч., том II, с.146.

54.       Terraine, John, op.cit., p.261.

55, Барбюс, Анри “Огонь. Ясность. Правдивые повести”, М., 1967.

56.Терзиħ Сл. (одговорни уредник) “Jугословенско-Француски односи. Поводом 150 година од oтварања конзулата у Србиjи”, Београд, 1990, стр.183; Васильева Н. и В.Гаврилов “Балканский тупик?… (Историческая судьба Югославии в ХХ веке)”, Москва, 2000, с.50.

57.       Писарев, Ю.А., “Российская контрразведка и тайная сербская организация “Черная рука” – в: Историjски часопис, књ. ХХХIХ, Београд, 1992, стр.189.

** Виж по-подробно Молчанов, Н., “Жорес”, М., 1969, с.390-392.

58.       Писарев, Ю.А., пос. съч., с.190; Галактионов, М., пос. съч., с.617-619.

59.       Irving D., “Rommel: the Trial of the Fox”, London, 1999, p.13.

60. Terraine, John, op. cit., p.241; Котляревский С.А., “Австро-Венгрия в годы Мировой войны”, Москва, 1922, с.63.

61. Вержховский Д.В. и В.Ф.Ляхов, пос. съч., с.169.

62.       Irving D., op. сit., p.13.

63.       Вержховский, Д.В. и В.Ф.Ляхов, пос. съч, с.169.

64. Дуршмид, Э. , “Победы, которых могло не быть”, Москва-Санкт Петербург, 2000, с.265-295.

65.       Базаревский, полк. “Наступательная операция 9-й Русской армии. Июнь 1916 г. Прорыв укрепленной полосы и форсирование реки”, Москва, 1937, с.7-8; “Энциклопедический медицинский справочник для военных фельдшеров”, М., 1953, с.681.

66.       Капустин, Н., пос. съч., с.46.

67.       Людендорф, Эрих фон, “Мои воспоминания о войне 1914-1918 гг.”, том первый, Москва, 1923, с.169-172; Зайончковский, А., пос. съч., с.254.

68.       Липилин, Вл., “Алексей Николаевич Крылов”, М., 1983, с.155-156.

69.       Вержховский Д.В. и В.Ф.Ляхов, пос. съч., с.171.

70.       Балк, В., “Развитие тактики в Мировую войну”, Петроград, 1923, с.135; Капустин, Н., пос. съч., с. 167.

71.       Семанов, С., пос. съч., 1980, с.177.

72.       Пак там, с. 176-177.

73.       Империатрица Александра Фьодоровна преди брака си с император Николай II е била принцеса от стар германски род, от региона на Дармщадт.

74.       Клембовский, Н.Н., “Стратегический очерк войны 1914-1918 гг. Часть пятая. Период с октября 1915 г. по сентябрь 1916 г. Позиционная война и прорыв австрийцев Югозападным фронтом”, Москва, 1920 г., с.110; “Deutschland im Ersten Weltkrieg”, vollume 2-nd, Januar 1915 bis Oktober 1917”, S.337.

75. Уткин, А., пос. съч., с.237-238; Жильяр, П., “Император Николай II и его семья (Петергоф, сентябрь 1905 – Екатеринбург, май 1918 г.), Вена, 1921, с.153.

76. Уткин, А., пос. съч., с.238.

77. Палеолог, М., “Распутин. Воспоминания” (Предисловие П.С.Когана), М., 1923, с.84.

78. Уткин, А., пос. съч., с.238.

79. Капустин, Н., пос. съч., с.59.

80.       Клембовский,  В.Н., пос.съч., с.98.

81. Пак там, с.91 (виж схема № 9)

82.       Пак там, с.108.

83. Соколов, Б., “Неизвестный Жуков: портрет без ретуши в зеркале истории”, Минск, 2000, с.44-45.

84. “Очерк истории Военно-инженерной краснознаменной академии имени В.В.Куйбышева”, М., 1956, с.29.

85. Каторин, Ю.Ф., Волковский, Н.Л., Тарнавский, В.В., “Уникальная и парадоксальная военная техника”, Москва-Санкт-Петербург, 2000, с.136, 524.

86. Герасимов, Н.С., Бродский, Ф.Н., “Аэрофотоснимка”, М., 1952, с.12.

87. Клембовский, В.Н., пос. съч., с.109.

88. Савицкий, Н.Н., “Частная патология и терапия поражения боевыми отравляющими веществами”, Ленинград, 1942, с.24-25.

89.       Куликов, А. И С.Лембик, “Чеченский конфликт. Хроника вооруженного конфликта 1994-1996 гг.”, Москва, 2000, с.19.

90.       Пак там.

91.       Крестьянинов, В.Я. и С.В. Молодцов, “Крейсер “Аскольд”, Санкт-Петербург, 1993, с.154-169;  в.”Стандарт”, София, 7 май 2001 г.

92.       Черкасов-Георгиевский, Вл., “Вожди белых армий”, Смоленск, 2000, с.142-143,

93. Зайончковский, А., пос. съч., с.258-259.

94.       Черкасов-Георгиевский, Вл., пос. съч., с.144

95. Пак там, с.145.

96.       Яковлев, В.В., пос. съч., с.386.

97.       Уткин, А.  “Забытая трагедия. Россия в Первой мировой войне”, Смоленск, 2000, с.203.

98.       Зайончковский, А., пос. съч., с.260-261.

99.       Больных, Ал., “ Морские битвы Первой мировой: Трагедия ошибок”, Москва, 2000, с.297.

100.      Пак там,  с.300-303.

101.  Зайончковский, А., пос. съч., с.260-261.

102.  Больных, Ал., пос. съч., 309.

103. Барбара Такман посочва в своята монография факта, че барон Колмар фон дер Голц е командвал в Месопотамия 1-ва Турска армия, а не  6-а Турска армия. Виж: Такман Б., пос. съч., с.597.

104. Фалькенгайн, Эрих фон, пос. съч., с.236-237; Зайончковский, А., пос. съч., с.266.

105. Харботл, Т., “Битвы мировой истории. Словарь. (Преработано и дополнено от Джордж Брюс), Москва, 1993.

Фалькенгайн, Эрих фон, пос. съч., с.236-237.

Т.Э.Лоуренс, Б.Лиддел Гарт “Лоуренс Аравийский”, Москва-Санкт Петербург, 2002, с.45-46.

108. Людендорф, Э., пос. съч.,  с.223.

109.      Стратегический очерк войны 1914-1918 гг. Румънский фронт. Составил Ф.И.Васильев, Москва, 1922 г., с.77; Зайончковский, А., Мировая война 1914-1918 гг. Общий стратегический очерк, Москва, 1924, с.304.

110.      Стратегический очерк войны 1914-1918 гг. Румънский фронт. Составил Ф.И.Васильев, Москва, 1922, с.79-80.

111.  Пак там, с.86-87.

112.  Пак там, с.89-90; Людендорф,  Э., пос. съч., с.240.

113. През 1917 г., на поста върховен главнокомандващ на руските войски вместо император Николай II застава генерал А.А.Брусилов.

114. Людендорф, Э., пос. съч., с.251.

115.Пак там, с.251.

116. Савицкий, Н.Н., пос. съч., с.21.

117. Дениц, К., “Немецкие подводные лодки: 1939-1945 гг.”, Москва-Санкт Петербург, 2000, с.10-11.

118. В тази морска битка на ескадрите на двата флота (британския Гранд флит и германския Флот за открито море) загиват 6097 британски моряци и 2551 германски моряци) – виж по-подробно Bennett, G., “The battle of Jutland”, London, 1999, p.155.

119. Больных, А., “Морские битвы Первой мировой: Трагедия ошибок”, М., 2000, с.350-366.


0 Responses to “– (unpublicated) Some debatable problems from the Great War in 1916.”



  1. Leave a Comment

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s




President of Russia

Президент России

Общая и месячная оценка сайта “Contemporary Military Historian” ?

Общая оценка сайта:

Месячная оценка сайта:


This website is worth
What is your website worth?

Twitter

www.blogsurfer.us

www.linkreferral.com

free web site trafffic and promotion

Archives

Author Grid

Free advertising

Free advertising

Blog Stats

  • 127,074 hits

nikolay.kotev@gmail.com

Join 10 other followers

Calendar

December 2016
M T W T F S S
« Aug    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

eff.org/bloggers

Bloggers' Rights at EFF

Flickr Photos

A bellezza di a natura (C☺rsica)

Southern White-faced Owl D75_5752.jpg

2016 Lake Yamanaka winter Fuji

Butterfly

Aurora Borealis at Jökulsárlón

Blue gray Gnatcatcher Legacy Park Malibu 186

Manarola Tree

Alone and Feeling Blue

• Major inertia

Bruges .....la Venise du Nord en région Flamande

More Photos

Gravatar

Pages

Recent Posts

Globetrackr.com Worth

Top Rated

Eagles Top 100 Military Sites

Australian Blog Community

Aussie Blog Community

Weapons of War, Оружие войны

Weapons of War, Оружие войны

Science Blogs – BlogCatalog Blog Directory

Science Blogs - BlogCatalog Blog Directory

Art Of War – Военно-исторический литературный портал

Art Of War - Военно-исторический литературный портал

Photoblog Awards

Photoblog Awards

Review kotenikkote.wordpress.com on alexa.com

Review kotenikkote.wordpress.com on alexa.com

The Free Dictionary

Word of the Day

Quote of the Day

Article of the Day

This Day in History

Today's Birthday

In the News

Socialism.ru – Сайт Социалистического Сопротивления

Socialism.ru - Сайт Социалистического Сопротивления

Сталинские соколы, Авиация второй мировой войны, ТТХ самолётов, Инструкции, Боевое применение, Лётчики истребители, фотографии, плакаты

Сталинские соколы, Авиация второй мировой войны, ТТХ самолётов, Инструкции, Боевое применение, Лётчики истребители, фотографии, плакаты

REIBERT.info – униформа, награды, вооружение Вермахта и СС

REIBERT.info - униформа, награды, вооружение Вермахта и СС

Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 Unported License

Creative Commons Licentie
Contemporary Military Historian van Nickolay Georgiev Kotev is in licentie gegeven volgens een Creative Commons Naamsvermelding-GelijkDelen 3.0 Unported licentie.
Gebaseerd op een werk op kotenikkote.wordpress.com.
Toestemming met betrekking tot rechten die niet onder deze licentie vallen zijn beschikbaar voor nikolay.kotev@hotmail.com.

CO2 widget by Pro Oxygen


%d bloggers like this: